Шефът на НАТО зове страните-членки да насочат парите от пенсии към отбрана

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че руският президент Владимир Путин иска "да изтрие Украйна от картата" и може след това да продължи към други части от Европа, пише британският в. "Гардиън".

Рюте заяви пред центъра за анализи Карнеги Европа: "Време е да преминем към военновременен начин на мислене". Той добави, че хората трябва да се подготвят за перспективата Русия да опита да използва "ята от дронове" в Европа, както направи в Украйна.

Гражданите на държавите-членки на НАТО трябва да приемат да правят жертви, като да бъдат орязани пенсии, както и средства за здравеопазване и системи за сигурност, за да може да бъдат увеличени разходите за отбрана и да се осигури дългосрочна сигурност в Европа, заяви още генералният секретар на Алианса. По думите му европейските страни "харчат четвърт от парите си за пенсии и социални плащания и им е необходимо да използват тези средства за изграждане на силна отбрана".

"Кажете им, че трябва да харчат повече за отбрана, за да можем да продължим да живеем в мир, кажете им, че сигурността е по-важна от всичко", отбеляза Рюте и призова НАТО да "премине към военновременна нагласа".

Той предупреди, че 2% от БВП, които повечето съюзници от НАТО харчат за отбрана, не са достатъчни в дългосрочен план за възпиране на потенциални противници. "Ако се придържаме към 2%, да, сега сме в безопасност, но след четири, пет години може вече да не сме в безопасност", коментира още Рюте.

Според него, макар да няма непосредствени заплахи за съюзниците, опасността се движи "с пълна скорост" към Алианса. "Не сме във война, но със сигурност не сме и в мир", подчерта Рюте.

Той посочи, че натовските държави "успяха да спечелят Студената война, когато харчеха значително повече от 3%" за отбрана.

Увеличението може да бъде договорено на среща на върха догодина, писа британското издание "Файненшъл Таймс". Според изчисленията на Алианса 23 от 32-те страни членки на НАТО ще постигнат съществуващата цел за разходи за отбрана в размер на 2% от БВП през тази година, в сравнение с шест държави през 2018 г. Това обаче също така означава, че седем европейски членове, включително Италия и Испания, все още не успяват да изпълнят договореностите от 2%, достигнати преди десет години.

Въпреки това искането на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп Европа да плаща повече за собствената си отбрана и осъзнаването, че сегашните нива на разходите не са достатъчни за подкрепа на Украйна и за възпиране на Русия, принуди столиците да отчетат мащаба на недостатъчните инвестиции.

Поверителните разговори, които започнаха по време на срещата на външните министри на Алианса миналата седмица и все още могат да не доведат до пълно споразумение, предвиждат краткосрочен ангажимент за достигане на 2,5%, а до 2030 г. - 3% от БВП според информация на "Файненшъл Таймс". Новите ангажименти ще бъдат официално договорени на срещата на върха в Нидерландия през следващата година.