Ще получи ли Гърция навреме пари от ЕС, за плати днес заемите от ЕЦБ и МВФ?

Днес гръцкото правителство трябва да покрие плащания към кредиторите за общо 6,8 млрд. евро. Очаква се до края на деня гръцките власти да се разплатят с ЕЦБ (в размер на около 4,2 млрд. евро), да осъществят двете просрочени плащания към МВФ (за 2 млрд. евро) и да покрият свои задължения към Централната банка на Гърция.

Облигациите закупени по време на кризата в страната вече са достигнали своя матуритет. Смята се, че именно това е и причината, поради която премиерът Алексис Ципрас беше принуден да приеме предложенията за въвеждане на строги фискални мерки на 13 юли в опит да предпази страната си от фалит.

Очакванията са, че страната ще успее да се разплати с основните си кредитори , като се разчита на одобрения в края на миналата седмица спешен "мостов заем" от Европейския механизъм за финансова стабилност (спасителния фонд EFSM за целия ЕС) в размер от 7,16 млрд. евро. Ако парите не от спешния заем не дойдат навреме, властите в Атина може да се окажат пред проблем.

''Проблемът с плащането към ЕЦБ е от ключово значение, защото евентуална невъзможност да се направи това плащане би се оказало фатално за склонността на ЕЦБ да продължи да осигурява спешна ликвидна помощ за гръцките банки, '' коментира Кен Уотрет, икономист в BNP Paribas Лондон, цитиран от гръцкото издание ''Екатимерини''.

Одобрение от Драги

Лидерите от Европа се съгласиха да осигурят допълнителен спасителен пакет за гръцката икономика в размер на 86 милиарда евро в началото на миналата седмица.

Гръцкият парламент одобри предложените от ЕС ограничителни мерки за икономиката на старната рано миналия вторник, като с това се отключи и решението на ЕС за осигуряване на допълнително финансиране в размер на 7 милиарда евро още на следващия ден.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги заяви подкрепата си към така развилите се събития в четвъртък, като убеди управителния съвет на банката да увеличи ликвидната помощ, която поддържа гръцките банки. Те трябва да отворят врати днес, близо три седмици след като бяха затворени за да се предпазят от масови фалити.

Междувременно, от ЕЦБ не са определили точен час, до който се очаква да бъде преведена вноската от страна на Гърция.

''Цялата информация, с която разполагаме, ме навежда на мисълта, че сумата ще бъде изплатена,'' каза Драги във Франкфурт. Той добави, че възможността за евентуален гръцки фалит не е била обсъждана.

Опростяване

Гръцкото правителство не плати вноската към МВФ в размер на 1.5 милиарда евро на 30 юни, въпреки че Драги беше изразил увереност, че това ще се случи.

Все повече анализатори се съмняват във възможността на Гърция да продължи да изплаща дълговете си. Рецесията в момента масово намалява приходите в икономиката, а относителният дял на дълга спрямо БВП се очаква да се покачи до 200 процента, според прогноза на МВФ.

Според Драги, ''опростяването на част от дълга без съмнение е необходимо'', но остава въпросът как точно да се случи това с оглед на съществуващите правила в ЕС.

Според анализа, публикуван от МВФ миналата седмица, дългът на Гърция трябва да бъде намален ''доста повече'' от нивата, предложени от страните членки на ЕС. Това мнение беше изказано неколкократно и от директора на МВФ Кристин Лагард.

Без подстрижка

Германският канцлер Ангела Меркел също заяви в интервю за немска телевизия, че е готова да объди въпроса, но само след като Гърция изпълни първата част от задълженията си по новата спасителна програма.

Въпреки това, тя отхвърли възможността за намаление на номиналната стойност на гръцкия дълг, или така наречената ''подстрижка''. Немският финансов министър Волфганг Шойбле също се присъедини към това мнение, заявявайки още в петък, че подобно действие противоречи на европейските закони.

''Номиналното орязване на заема от правна гледна точка би могло да се интерпретира като фискален трансфер,''  коментира икономическият анализатор на Bloomberg Максим Сбахи. ''Едно от разботещите решения, за да се избегнат правни неуредици, е именно удължаване на гратисния период за изплащането на дълга на 30 години.''

''Недовършената работа''

Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис, заяви в интервю за Bloomberg, че въпреки че идеята за ''подстрижка'' на дълга масово не се одобрява, ще бъдат обсъждани възможности за понижаване на лихвите или удължаване на матуритета на заемите.

''Гръцката криза ясно показа, че в ЕС има още много недовършена работа,'' коментираха Джанлука Салфорд и Малкълм Бар, анализатори от JPMorgan Chase & Co Лондон. ''Първоначалната идея, че ЕС е клуб, съставен от страни с рейтинг ААА, които са способни сами да осигуряват нуждите си и които се стремят да постигнат съотношение на дълг към БВП от около 60%, така и не се е осъществила.''