Сканираха дълбочинно тракийската могила в Караново

За първи път у нас на Източната тракийска могила в Караново, Новозагорско, беше извършено дълбочинно сканиране с уникална техника на австрийския Централен институт за метрология и геодинамика, осигурена от учените от Римо-германския музей в Майнц, Германия, съобщава "Булфото".

Високият интерес от страна на европейската научна общественост към откритията в Караново, направени от екипа на археолога Веселин Игнатов и експонирани на място от реставраторката Силвия Борисова, се дължи на големия потенциал за по-нататъшни находки на обекта и на изключително прецизния начин на проучванията, които освен традиционните злато, съдове и постройки, запазват и много находки от органичен произход - парчета кожа от колан на погребания аристократ, дървени елементи, хранителни продукти и кости от животни. 

Сканирането на обекта включва четири метода, резултатите от които се обработват и сумират на специална компютърна система, за да дадат триизмерно изображение на съдържанието на археологическия обект до 25 метра дълбочина.

Първото измерване е с електросъпротивителна томография. Събират се данни за електрическото съпротивление между множество точки в координатна система в обекта, като за целта могилата се набожда като таралеж с множество електроди, в които се пуска електрически ток. Този метод дава най-голямата дълбочина на измерване.

Следващото мерене е с GPR-радар. Той достига на по-малка дълбочина, но дава по-прецизни детайли. След това обектът се обхожда с магнитен скенер, който отразява магнитните аномалии във всяка точка от мястото, а най-накрая се пускат и микросеизмични вълни, които се улавят със сеизмичен датчик отсреща и също допълват информацията за нещата под земята. Събраните резултати минават през няколкоседмична обработка и археолозите после могат да знаят с голяма степен на вероятност къде трябва да извършват разкопките и какво да очакват от обекта. Методът съкращава в пъти разходите за разкопки и екипът е непрекъснато в движение от Китай до Южна Америка.

Според д-р Маркус Шолц от Римо-германския музей в Майнц проучванията ще дадат отговор на много въпроси. В могилата има ли още структури? Погребалната зала на Караново е на седем метра височина вътре в могилата – и е в необикновена позиция (обикновено погребалните зали са дълбоко в могилата или под нея, някога вкопани в земята). Има подозрения, че под погребалната зала, която знаем, може да има по-стар гроб или гробна зала. Това е много важно, защото "господарят на Караново” е починал около 30-50 г. сл. Хр.

Това е най-старата известна могилна гробница от римско време в Тракия. Тракийското царство става римска провинция в 46 сл. Хр. по мирен път. Дали "Господарят на Караново” е принадлежал към последното поколение на местната аристокрация по време на Тракийското царство (като съюзник на Рим)? Или е принадлежал към първото поколение на местна аристокрация под римско управление? Ако е имало един или повече по-стари гробове в могилата: колко са стари? Има ли директна връзка от желязната епоха до римско време? Геофизичното изследване е в момента единственият метод, който може да проследи структури, дълбоко в могилата без разкопки и без да се разруши известната и добре запазена погребална зала.

След обработката на резултатите българските археолози ще са изправени обеч пред друг проблем - парите за разкопки. Досега основното финансиране идва като спонсорство от Обединена българска банка и екипът на музея разчита сътрудничеството да продължи, но при очакваните нови мащабни находки не е сигурно дали рекламният бюджет на банката ще е достатъчен, за да се доведат нещата до край. Още повече, първите резултати сочат голям обект, изграден от камък под сегашната открита гробница и не се знае дали отдолу няма да излезе още-по значимо откритие.