След 2 години „Кой?“ нито започнахме на чисто, нито изкарахме помията на светло

Точно преди две години – на 14 юни 2013 г., в петък сутринта, буквално онемяхме при новината, че новосформираната управленска коалиция на БСП и ДПС предлага Делян Пеевски за директор на Държавната агенция по национална сигурност (ДАНС). Веднага последва и взривяваща реакция в социалните мрежи с призиви за граждански протест срещу новите управници, дръзнали да предложат абсурдната номинация. Така и стана. Реагирахме спонтанно, с ужас и шок, с невярване и изумление, с невъзможност да повярваме в абсурдната политика, която демонстрираше тройната коалиция - БСП-ДПС-Атака, още с първите си стъпки във властта.

Защо номинацията на Пеевски беше толкова абсурдна и шокираща, за да изкара масово на улицата това равнодушно и търпеливо население и само за часове да го превърне в Гражданско общество?

Защото дългогодишният депутат от ДПС бе стъпвал в парламента по-малко и от партийния си шеф и свой "творец" Ахмед Доган. Защото реално няма нито един работен ден и разследвано дело като следовател, за което също е на държавна заплата. Защото по времето, когато бе зам.-министър на Емел Етем в правителството на Сергей Станишев, отговарящ за Държавния резерв, избухна най-големия корупционен скандал при Тройната коалиция с източване на запаса.

Тогава Пеевски бе уволнен от шефа си - премиера Сергей Станишев, но съдът успя да го възстанови, а разкрития така и не последваха. Няолко години по-късно бившият премиер явно под влияние на амнезия, пламенно защити Пеевски като възможно най-подходящ за поста шеф на ДАНС. 

Най-известният бизнес тандем на майка & син, наполовина де юре и съвсем де факто, придобиваше и управляваше все по-голяма медийна империя, която продължава да едрее и до днес и заплашва да прилапа цялата държава. Кой купи най-големите български вестници от пресгрупата? Макар всички да дочуваме по нещо, в крайна сметка нищо отново не излезе наяве. Може би най-отвратителната и до болка изтъркана дума на прехода е "задкулисие", но тя е единствената, която характеризира същия този "Преход на кукловодите".

Абсурдна бе номинацията и най-вече, защото не можеш да управляваш медийна империя, чрез която да лобираш, прокарваш интереси, моделираш обществено мнение, вършиш черен пиар с поръчкова "журналистика", точиш пари от еврофондовете чрез реклами на оперативни програми в медиите си, и същевременно с това между другото да си ръководиш и ДАНС. България все пак не е бананова република. Най-малкото е абсурдно най-силовият пост в държавата да се заема от лице, който е всичко друго, но не и безпристрастно същество, а е пренатоварено с негативи и зависимости – икономически, политически, медийни. А и защото, за да управляваш ДАНС, ти трябва поне елементарен юридически и професионален опит.

2 години по-късно няма отговор на въпроса "Кой?" и от това правителство. Разбира се, не се очаква от властта да излезе и да посочи с пръст: "Той е Кой", защото не става дума за един човек. Нито да ни подхвърли списък с имена на хора, облагодетелствали се години наред от властта, не че няма такива. Това обаче би било наивно и несериозно.

Очаквахме обаче да се използва емблематичния фалит на КТБ, от който мина цяла година, за да излязат най-накрая разкрития и виновни, защото тази схема на ограбване най-нагледно ще илюстрира Кой всъщност е дърпал и продължава да дърпа конците на държавата, кой взема и дава "дивидентите", за да си позволи да направи нещо толкова нагло и арогантно от пиедестала на собствената си безнаказаност. А щом няма разкрития и при новата власт, остава съмнението, че играта на кукловодите продължава. Просто куклите са други, или пък може би са същите.

Отровната задкулисна система на управление, превърнала се в нарицателна за българския преход в последното десетилетие, е като в култовия филм "Туин пиикс" от началото на прехода със знаковия израз: "Совите не са това, което са". Виждаме кой управлява, но не виждаме (а само се досещаме) Кой диктува решенията и в чия полза са те? Купуват се държавни фирми, купуват се вестници, но реалните собственици не са тези, които са в регистъра. Не може така в държава-членка на Европейския съюз.

Кой дърпа конците на държавата? Това със сигурност няма да ни кажат на нас обикновените хора. Не и докато не се проведе обещаната и дългоочаквана съдебна реформа, която да въздаде най-накрая справедливост и да направи държавата нормална. Защото две години по-късно, след екстаза от масово народно недоволство, което ни върна вярата в българското общество, имаме единствено скандална банкова афера, която отново ни направи антиизвестни, вкарвайки България в световните учебници като пример как се източва банка с помощта на държавата. С такъв обир на века не може да се похвали и италианската Мафия. Класически пример за проядена от мафията държава.

За да изчезне пагубната управленска система на взаимните зависимости (аз на тебе – ти на мене - ти предай на следващия!), са ни нужни само управленци с държавническо мислене, подчинено единствено и само на народния интерес, които като влязат във властта да започнат на чисто, да го карат почтено, а после да изкарат и мръсотията на светло. Но за това трябва яко д**е, каквото по нашите географски ширини май не се намира.

Днес по повод 2-годишнината от събитията на 14 юни 2013 г. бившият лидер на БСП Сергей Станишев заяви пред националното радио, че не е притискал депутатите от "Коалиция за България" да подкрепят кандидатурата на Пеевски за шеф на ДАНС под заплахата, че в противен случай правителството на Орешарски ще падне.

"Репликата:"Гласуваме Пеевски или кабинетът "Орешарски" подава оставка!", не е моя! Бъркате!", скара се Станишев на водещата по БНР, заявявайки, че не била добре информирана. Нещо повече – лидерът на ПЕС и евродепутат Станишев е твърдо убеден, че българската демокрация и общество са спечелили от 15-месечното управление на "експертния" кабинет на Орешарски, създаден с мандата на БСП и коалиционното участие на ДПС, "въпреки крайно трудните условия на работа, изтъкна Станишев.

Като председател на левицата и на парламентарната й група той защити пламенно предложението Пеевски да оглави най-важната силова институция в държавата, определяйки решението като "непопулярно, но крайно необходимо при тази несигурна ситуация в страната". Днес лидерът на ПЕС отрече да е поставял пред депутати от БСП дилемата: "Или Пеевски, или край на властта!".

Възможно е репликата да не е излязла от устата на Станишев, а да е изпусната от тогавашния премиер Орешарски, но Станишев все пак го подкрепи. Групата на БСП бе привикана на извънредно заседание на 14 юни сутринта, на което депутатите са получили указание от партийния си лидер да гласуват в пленарна зала предложението Пеевски да оглави ДАНС.

Явно и за народните представители от левицата това е прозвучало абсурдно, но все пак мнозинството от тях изпълниха указанието. Аргументите на Орешарски и Станишев били железени – ако не сложим Пеевски, коалицията пропада и правителството пада. Освен това изборът му се налага и заради нестабилната политическа ситуация в страната, тъй като имало данни, че ГЕРБ заедно с криминални и икономически кръгове готви антиправителствени протести. Затова именно трябвало "силна ръка" като тази на Пеевски, който дни по-рано, явно знаейки за какъв пост го гласят, отправи директни заплахи от парламентарната трибуна към бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, че ще го тикне в затвора. Не че защитаваме Цв. Цв., но все пак е нтередно да се отправят заплахи от парламентарната трибуна. Това определено говори за самозабравяне.

Да си спомним, че тогава стана ясно и защо беше този зор на бившите управляващи за обединят ГДБОП под шапката на ДАНС. Целта беше с идването на Пеевски агенцията да концентрира максимално най-голяма власт. Тихомълком бяха внесени и някои "незначителни" законови поправки, позволяващи неотговарящата на високия пост кандидатура на депутата от ДПС, внезапно да стане подходяща.