Според чл. 99 на Конституцията на България, когато правителство подаде оставка, държавният глава трябва да възложи сформирането на нов кабинет на най-голямата парламентарно представена партия.
Това означава, че след като днес по обяд Бойко Борисов депозира оставката на кабинета си в Народното събрание, президентът Росен Плевнелиев трябва да възложи отново на Бойко Борисов сформирането на правителство.
Ако обаче след възлагането на новия мандат партия ГЕРБ не успее да го реализира в 7-дневен срок, следващата по големина политическа сила получава мандат отново от президента Росен Плевнелиев. Тогава започва да тече отново 7-дневен срок за съставяне на правителство.
Ако и този втори опит за съставяне на правителство не успее, то следват и останалите парламентарно представени партии.
В началото на тази процедура по връчване на проучвателен мандат президентът е обвързан от съотношението на политическите сили, изразено в големината на парламентарните групи по численост, както и от определена от Конституцията поредност.
Тази поредност, според която възлагането е най-напред на кандидат, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, а впоследствие - на кандидат, посочен от втората по численост парламентарна група, не може да бъде нарушена. Президентът не разполага с възможност да преценява в тази фаза кому да възложи проучвателен мандат.
Не така обаче стоят нещата в случай на неспособност на първите две парламентарни групи да образуват правителство. В този случай съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията президентът възлага посочването на кандидат за министър-председател на някоя от "следващите парламентарни групи", т.е. при третото възлагане на проучвателен мандат той не е обвързан от следващото по численост парламентарна група, доколкото в ролята си на обединител трябва да положи усилия "да намери изход в ситуация".
В случай, че парламентарните политически сили не успеят да излъчат кабинет, държавният глава трябва да разпусне парламента, да назначи служебно правителство и да насрочи парламентарни избори.
Функцията на служебното правителство е да подготви предсрочните парламентарни избори.
Според изявленията на представители на ДПС, БСП, "Единство" и други политически сили по-вероятен е вторият вариант със служебно правителство. Ако парламентарно представените политически сили постигнат единодушие по въпроса за разпускане на парламента и сформиране на служебно правителство, въртележката на консултациите при президента може да премине много бързо и предсрочни избори да се организират за края на април месец. От ДПС дори вече предложиха и дата.
Опитът на България показва, че и двете действали до момента служебни правителства – на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски – са били с много по-висок рейтинг дори и от редовните кабинети.
България и друг път се е озовавала в институционалната ситуация с оставката на правителството на Жан Виденов през декември 1996 година и връчването и връщането съответно на мандата от Николай Добрев в началото на 1997 година.