Изобретиха „Facebook за животни“

Нов метод за анализ на социалните мрежи, които свързват отделните индивиди в дадена животинска популация, бе тестван върху популация от диви големи синигери. Изследването, което се базира върху методи, използвани в онлайн социалните мрежи като Facebook, бе проведено от учени от Университета в Оксфорд, пише Phys.com.

Оказва се, че начините, по които животните се определят в групи, могат да имат важни последици по отношение на здравето и на оцеляването на отделните индивиди и на цялата популация. Тези начини могат да са определящи и за разпространението на болести, както и за успешното търсенето на храна или на брачен партньор.

Новият подход на учените от Оксфорд позволява автоматичното идентифициране на периодите на интензивна социална активност на местните популации от птиците въз основата на голям брой наблюдения – в този случай около един милион наблюдения на дивите големи синигери (Parus major).

"Facebook методът" позволил изключително детайлен анализ, способен да определи кои птици в дадено ято били истински "приятели", които да бъдат отделени от случайните "минувачи". Той дори показал кои индивиди си търсели партньор за размножаване в даден момент.

"Това, което показахме, е, че можем да анализираме данните на индивидуалните животни и по този начин да създадем своеобразен Facebook за животни, в който да видим кои са групите от приятели и кои птици посещават едни и същи събития", споделя зоологът Йоанис Псоракис.

Самите данни били събрани благодарение на датчици, прикачени към хиляди синигери от една популация, както и към 67-те хранилки за птици, разположени в гора в близост до Оксфорд.

Получените данни от анализа на поведението на птиците при избор на "приятели" и на партньор за чифтосване съвпаднали с визуалните наблюдения на зоолозите. Първоначалните резултати показвали още, че отделните птици не участвали в произволни ята и имали предразсъдъци към членовете на популацията, в която общували.

Освен това мнозинството социални микро мрежи били скупчени, а индивидите в тях заедно търсели храна или контактували с настоящите или бъдещите си партньори.

Някои от най-важните бъдещи стъпки на учените са свързани с комбинирането на събраната "социална информация" с други типове информация за животинските популации.

Така например те могат да я съчетаят с генетични данни, което да им помогне да изследват генетичните основи на социалността. Тогава на въпроси от рода на това, дали генетично подобните индивиди се привличат или дали съществува определен геном, който отговаря за стадното чувство, ще може да бъде намерен задоволителен отговор.

Facebook-методът може също така да помогне на учените да разберат как информацията се разпространява през животинските популации.