Представете си едно бъдеще, в което ризата ви ще може да се самопоправи, като ѝ израсте нов ръкав на мястото на скъсания. Или диван, който може по ваше желание да порасне още малко, така че да можете да опънете краката. Или дори самоподдържаща се маса за двора ви, която трябва да поливате и държите на слънце, подобно на растение.
Всички тези небивалици започват да звучат правдоподобно, ако вземем предвид създадените от учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) "живи материали", конструирани от биологични единици, които могат да бъдат използвани за направата на ежедневни предмети.
"Опитваме се да създадем живи материали, които хората могат да използват в ежедневието, и които да заместят популярните днес неживи материи", коментира пред Машабъл Тимъти Лу, асоцииран професор в MIT.
"Искаме да подобрим възможностите на биологията", добавя ученият, според който целта на упражнението е вещите на бъдещето да бъдат отглеждани без човешката намеса подобно на дърветата и костите.
Лу вярва, че този метод ще бъде по-екологичен и ще изисква по-малко енергия от роботите, които строят разни неща във фабриките.
И за да не останат тези идеи само празни приказки, авторите на проекта завършиха концептуален проект, за който се смята, че е първата стъпка към създаването на "живи материали" или клетъчно базирани фабрики за материали.
"Ние модифицирахме бактерии E.coli, които формират строителни биофилми. Отделно направихме така, че да съдържат изкуствени генетични програми, които ще ни позволят да контролираме създадените от тях материали, добавяйки външни химикали в конструкцията", казва Лу.
Наред с това учените създали и бактерии, които могат да комуникират с останалите и да се координират в създаването на различни материали без човешка намеса.
"Използвайки тази платформа, ние създадохме биофилми, които могат да доставят златни наночастици, които провеждат електричество, или да се свързват в квантови точки и така да излъчват светлината", добавя Лу.
Революционната технология все още е в много начален стадии на разработка, като учените предполагат, че тя ще се превърне в реалност през следващите 5 до 10 години.