Луната се "свива", защото изстива

Луната, в която се взираме всяка нощ, вероятно сега е с по-малки размери в сравнение с онази, към която са насочвали поглед прадедите ни, показват резултатите от американско изследване, цитирани от агенция UPI.

Дарън Уилямс от Държавния университет на Пенсилвания в Ери заяви, че на снимките с висока резолюция, публикувани от НАСА, се виждат стръмни склонове по цялата лунна повърхност. Това показва, че естественият спътник на Земята постепенно намалява размерите си, съобщи сайтът PhysOrg.com.

През миналите 1 милиард години Луната бавно се е охладила, поясни Уилямс. С изстудяването на повърхността й тя "се е свила" така, както това се случва с парче желязо през зимата.

В резултат се получават пукнатини като онези върху изстинал кейк или върху асфалта през зимата. Ако един район се охлажда по-бързо от друг, повърхностите им могат да хлътнат една под друга, създавайки стръмни склонове и хребети.

Луната от милиони години има стопена кора, която бавно се е охладила и втвърдила. Склоновете, наблюдавани на екватора на Луната, потвърждават теориите за свиването й от 70-те години на миналия век.

Новите снимки за пръв път доказват, че склонове има по цялата лунна повърхност, допълни Уилямс.

Онези, които често насочват поглед към Луната нощем, обаче не трябва да се тревожат - тя няма да изчезне. Вероятно най-голямото й "свиване" е от порядъка на няколко километра за 1 милиард години, отбеляза Уилямс.