Над 20% от модераторите във фейсбук и инстаграм са излезли в отпуск по болест

Над 20% от модераторите, наети от компанията "Мета” и от нейни подизпълнители в различни държави да следят за насилие във фейсбук и инстаграм, са излезли в отпуск по болест заради тежките психически травми, които са развили покрай работата си, разкриват европейски медии.

В Барселона единственото изискване, за да бъдеш нает за позицията, било да владееш местния каталунски език. Предложението изглеждало примамливо, защото човек можел да си докара до 2400 долара месечно, като задължението му било да гледа между 300 и 500 видеоклипа дневно. Но това, което на пръв поглед приличало на добра възможност, за мнозина се превръщало бързо в кошмар.

Не след дълго повече от една пета от служителите на дигиталната служба на "Мета” в Барселона излезли в отпуск по болест заради влошаване на психическото им състояние. Кадрите, които трябвало да гледат, за да премахнат от тях онези, които съдържат насилие, показвали най-демоничните страни на човешката природа. Сред тях имало видеа на убийства, обезглавявания, разчленявания, мъчения, изнасилвания, самоубийства на живо, детска порнография.

"Освен че съдържанието е абсолютно нечовешко, всичко това е съпроводено с ужасяващи викове на страдание и много кръв”, разказва пред "Евронюз” в Испания Франсиск Фелиу, адвокат, нает от дузина служители, решили да заведат дело срещу компанията на Марк Зукърбърг заради тежките условия на труд. Според ищците модераторите на съдържание са изложени на сериозни заплахи за психическото им здраве като посттравматичен стрес, депресия и обсесивно-компулсивни разстройства.

"Говорим за хора, които са били здрави и душевно стабилни, преди да започнат работа, и тези разстройства са се появили впоследствие. Има служители, които дори са опитали да посегнат на живота си. Ситуацията е изключително сериозна”, продължава адвокатът.

Крис Грей от Ирландия започва да работи за фирма, която е подизпълнител на "Фейсбук”, през 2017 г. Той се задържа на работа едва година. Мъжът, който днес е на около 50 г., е първият в Европа, завел дело срещу американския гигант на социалните мрежи.

Когато започва работа, видеата са едва около 20% от съдържанието, което трябва да бъде контролирано дали се подчинява на правилата. Основната част са текстове и снимки. Грей започва да получава кошмари след видео, показващо как имигранти са измъчвани с горещо желязо и как кучета са сварени живи.

"В началото не съзнавах колко силно ми влияе това. Едва по-късно ми стана ясно на какъв стрес съм подложен. Не можех да спя, започнах да ставам агресивен. Когато някой споменеше работата ми, започвах да му крещя”, разказа ирландецът пред европейската телевизия.

Разбирайки, че не може да се справи с напрежението, Грей иска среща с психолога на компанията. "Попълних въпросник, в който обясних, че се чувствам претоварен. Отне цяла епоха, докато получа час за среща”, казва бившият служител, цитиран от "24 часа".

След Грей още 35-има души са завели искове пред Ирландския върховен съд. "Имаме клиенти от Ирландия, Полша, Испания, Германия. Някои осъзнават, че работата ги наранява, още след няколко седмици, други "проглеждат за проблема едва когато хора от семейството или приятели им кажат, че са се променили”, посочва адвокатката на Грей Даян Треанор. Едно от основните оплаквания и на испанските служители е, че не са успели да получат професионална помощ от психолог.

Психологът би могъл да ги изслуша и да им каже колко важно за обществото е онова, което вършат”, категорични са адвокатите на потърпевшите. "В противен случай ужасиите, които разни психопати пускат в мрежата, биха стигнали до много широк кръг от хора. Психолозите биха могли да помогнат, като обучат клиентите си да използват някои техники – например да си представят, че става дума за филм, а не за истина, за да могат по-безболезнено да понесат жестокостите, на които стават свидетели.”

Оказало се също, че при наемането служителите не са подлагани на тестове, за да се провери дали психиката им би издържала на това, което им предстои да виждат заради служебните им задължения.

През юни 2023 г. Ройтерс съобщи, че и в Германия стотици модератори се оплакват от условията си на труд, като там имаше критики и срещу ТикТок. Един от засегнатите се яви на изслушване в Дигиталната комисия на Бундестага, където обясни на германските законодатели колко "изцеден умствено и емоционално” се чувства. Пред тях бе представена петиция, подписана от 300 души, настояващи за законови промени, които да им дадат по-добър достъп до психологически грижи и по-добро заплащане.

"Модераторите са предната линия на защитата от токсично съдържание. Те спешно се нуждаят от подкрепа”, заявиха тогава пред Ройтерс представители на местни неправителствени организации.

Още през 2016 г. служителка от Берлин разказа пред "Зюддойче цайтунг” как се е почувствала, когато е трябвало да изгледа първото видео с детска порнография. "Пожелах си да стана монахиня. Не можех да си представя, че е възможно да продължа да правя секс. Имах постоянен партньор, но не бях способна да съм интимна с него повече от година Започвах да треперя, щом ме докоснеше.”

Германското издание добавя, че тя говори анонимно, защото модераторите нямат право да говорят с медиите, нито с германските власти.

От "Мета” са заявили за "Евронюз”, че работят с всички свои подизпълнители по места, за да се намери изход от ситуацията. "Приемаме много сериозно необходимостта от подкрепа на хората, които преглеждат съдържанието в мрежата, и държим всички компании, с които работим, да предлагат по 24 ч в седмицата подкрепа за тренираните професионалисти”, са посочили оттам.

Някои от служителите са разкрили, че дори 5 г. след напускане все още ходят на сеанси при психолог. Имало и такива, които изпитват страх да излязат на улицата. "Тези ужаси могат да ви бележат до живот. Ние не сме безчувствени машини или компютри”, казва адвокат Фелиу. Според него и негови колеги политиката на "Мета”, която принуждава модераторите да изгледат видеата до края, за да изтъкнат всички причини за цензурирането им, води до задълбочаване на травмите. Те са на мнение, че ако в първите 10 секунди служителят получи яснота за причините кадрите да бъдат свалени, не е необходимо да гледа всичко. Имало случаи, когато модераторът трябва да гледа едни и същи изображения няколко пъти, тъй като са били докладвани от различни потребители.

"Мета” посочва, че има технически средства, които дават възможност влиянието на чудовищните извращения да бъде намалено, колкото е възможно. "Хората, които преглеждат съдържанието във фейсбук и инстаграм, могат да използват инструментите, които позволяват кадрите да бъдат замъглени, да са черно-бели и без звук”, казват от компанията.

Преди три години главният изпълнителен директор на "Фейсбук” Марк Зукърбърг описа критиките към условията на работа на компанията като "прекалено драматизирани”. Коментарите, направени на среща на персонала, изтекоха в пресата. "Има наистина лоши неща, с които хората трябва да се справят, и да се уверят, че имат правилното консултиране, пространството и способността да правят почивки и да поддържат психичното си здраве. Подкрепата, от която се нуждаят, е наистина важно нещо”, заяви Зукърбърг.

Бившите служители обаче не са имали такава възможност, твърдят адвокатите им. Затова за тях е останал пътят на съдебните дела. Само в САЩ модераторите, наети от "Мета” и подизпълнителите ѝ, са около 15  000. Хиляди други работят в над 20 центъра за премахване на вредно съдържания в Индия, Филипините, Ирландия, Полша и др.

Преди 3 г. мрежата плати $52 млн. обезщетение на модератори в САЩ

През 2020 г. "Фейсбук” постигна споразумение с модератори на съдържание в САЩ да им изплати 52 млн. долара обезщетение заради психическите им проблеми, предизвикани по време на работата им, съобщи сайтът The Verge. Социалната мрежа тогава пое ангажимента да им предостави необходимата психологическа подкрепа, за да могат да се справят с травмите си.

Всеки от модераторите от общия иск бе определено да получи компенсация от 1000 долара плюс право на допълнително обезщетение, достигащо до 6000 долара, в случай че бъдат диагностицирани с посттравматичен стрес или свързани с него смущения. Според адвокатите на подалите съдебния иск повече от половината от тях биха се класирали за допълнително плащане поради психически здравословни проблеми, включително депресия и зависимости. В иска бяха обхванати 11 250 модератори.

"Доволни сме, че "Фейсбук” работи с нас, за да създаде безпрецедентна програма и да помогне на хората да изпълняват работа, която беше невъобразима дори преди няколко години - посочи в изявление Стив Уилямс, адвокат на ищците. - Вредата, която може да бъде нанесена от тази работа, е истинска и тежка.”

През септември 2018 г. бившата модераторка на "Фейсбук” Селена Скола повлича крак, като съди компанията, твърдейки, че е развила посттравматично стресово разстройство, след като е била поставена в роля, която изисква от нея редовно да преглежда снимки и изображения на изнасилване, убийства и самоубийства. Скола развива симптомите след девет месеца на поста. В жалбата, към която в крайна сметка се присъединяват други бивши модератори, работещи в четири щата, се твърди, че социалната мрежа не е успяла да им осигури безопасно работно пространство.

Скола е част от вълната модератори, наети след президентските избори в САЩ през 2016 г., когато "Фейсбук” понесе критики, че не успява да премахне вредно съдържание от платформата. Компанията нае тогава няколко големи консултантски фирми, за да привлекат хиляди нови служители в САЩ. По-късно стана ясно, че срещу заплата от 28  000 долара годишно тя е трябвало да преглеждат с почти перфектна акуратност кадри, които биха предизвикали постоянни кошмари само след седмици.

В споразумението "Фейсбук” се съгласява също да въведе промени в своите инструменти за модериране на съдържание, предназначени да намалят въздействието от гледането на вредни изображения и видеоклипове. Инструментите, които включват заглушаване на звука и промяна на видеоклиповете в черно-бели, трябваше да бъдат въведени до края на 2021 г. Предвидено бе модераторите, които гледат смущаващо съдържание всеки ден, да получат достъп до седмични индивидуални коучинг сесии с лицензиран специалист по психично здраве, като компанията предостави и месечни групови терапевтични сесии.

Така или иначе в момента има нов подобен прецедент, този път в Кения, където контролиращите съдържанието са завели иск за 1,6 млрд. долара срещу компанията майка "Мета”, отново заради  условията на труд.  Един от модераторите – Тревин Браини, разказа пред "Файненшъл таймс”, че гледа ужаси на всеки 55 сек и първия път е повърнал от видео, на което мъж се самоубива пред 3-годишното си дете. "Нашата задача е, вие, масовите потребители, никога да не видите тези неща”, коментира той.

Върховният съд на африканската страна даде на страните три седмици да постигнат извънсъдебно споразумение по казуса, но миналата седмица то се провали.  В момента "Мета” все повече използва възможностите на изкуствения интелект за премахване на клипове с насилие от мрежата, но засега не е възможно да се лиши и от труда на хиляди човешки същества в различни точки от света. Което означава, че конфликтите ще продължават, докато проблемът не получи задоволително окончателно решение.