Предричат дефицит на софтуерни специалисти

След две години българската софтуерна индустрия ще се нуждае от 36 820 разработчици, очакваният дефицит на служителите ще бъде 21 960 души. През миналата година позициите за разработчици са били 14 860, а през настоящата са с 6000 повече.

Това сочи анализ на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), представен на пресконференция в ПУ "Паисий Хилендарски" от зам.-председателя ѝ Явор Джонев, информира БТА. 

Повод за нея е актуализирането на учебните планове на всички специалности на Факултета по математика и информатика (ФМИ) в университета. То се осъществява чрез европейски проект в партньорство с БАСКОМ и е съобразно стратегията на ЕС за растеж "Европа 2020" и изискванията на трудовия пазар.

По думите на Джонев, за да не се окажат в безизходица както браншът, така и икономиката, трябва до две години капацитетът на системата да се увеличи с 4000 софтуерни специалисти на година. Софтуерната индустрия в България е с най-висока добавена стойност и ние се конкурираме на световно ниво, коментира специалистът.

Според него обаче бизнесът у нас забавя развитието си заради липсата на кадри.

Ако ние успеем да предоставим адекватен брой кадри, само след 10 години софтуерната индустрия може да стане сравнима с туристическата, като обем и част от националната икономика, смята зам.-председателят на БАСКОМ.

По думите му по-малко хора ще осъществят много по-висока добавена стойност, "имайки предвид, че приходи от примерно над 4-5 милиарда лева могат да се реализират с не повече от 100 хиляди адекватни кадри".

Цялостното актуализиране на учебния процес е наложително заради бързото развитие на информационните и комуникационни технологии и масовото им приложение в практиката, подчерта деканът на ФМИ проф. д-р Асен Рахнев. Целевата група на проекта включва 1461 студенти от ФМИ – бакалаври и магистри, както и 25 преподаватели от факултета.

Като нов елемент в обучението на студентите в III и IV курс е въведена задължителна практика в реално работеща на пазара фирма, обяви проф. Рахнев. Според него това подготвя младите хора за истинските условия на труд в тяхната специалност.

До момента в най-добрия случай на младежите им бе необходимо допълнително обучение на местоработата поне 1 година, за да се превърнат в пълноценни служители, допълни деканът.