През последните няколко години темите около енергетиката у нас са винаги горещи. Проблемите на България в тази сфера не свършват, а паралелно страната ни трябва да въвежда нови европейски изисквания, без да е успяла да се справи с редица задачи, отлагани с години. В същото време енергийната бедност на българите е една от основните пречки за по-радикалните реформи в сектора. В какво положение се намира енергетиката в България, какво ни очаква, дали ще продължават цените на тока да растат, ще стане ли наистина страната ни газоразпределителен център на Югоизточна Европа, ще успеем ли да осъществим проектите си и на други въпроси отговаря в интервю за Novinite.com директорът за вътрешния енергиен пазар в Генерална дирекция "Енергетика" на Европейската комисия Клаус-Дитер Борхард.
Г-н Борхард, българската независима енергийна борса скоро ще започне тестова работа, предстои и либерализация на пазара на електричество. Има ли риск тези процеси да задълбочат кризата в енергийния сектор на страната, вместо да разрешат проблемите му?
Не, няма алтернатива на пазарната либерализация и пълната интеграция в Единния енергиен пазар на ЕС. Защо има криза в енергийния ви сектор? Основно заради остаряла регулаторна рамка, прекалено много и зле насочени държавни намеси и липса на конкуренция. Всичко това не създава стимули за нови инвестиции, които са необходими, за да се модернизира и трансформира енергийният сектор в система, която изпълнява всеобщите енергийни цели, които са обезпечаването на сигурност на доставките чрез устойчиво производство на енергия на достъпни цени.
Има ли България по-голям шанс за интеграция в европейския пазар на електричество сега, когато либерализира напълно пазара?
Да, либерализацията е предварително условие за интеграция в пазара на електричество на Европа, което ще донесе на България значителни ползи във времето.
Съдейки по досегашния европейски опит и от Ваши наблюдения, да очакваме ли скок в цените на електроенергията в България заради либерализацията?
Трудно е да се каже - краткосрочно не може да бъде изключено, но средносрочно е сигурно, че функциониращият пазар на електроенергия ще вкара в рамка и ще свали цените на електроенеригята. Това, което е нужно, е ефикасен преход от сегашния пазар, който не е достъпен за част от потенциалните играчи, към отворен и нерегулиран пазар. Следователно са необходими съпътстващи мерки за борба с енергийната бедност и защита на уязвимите потребители.
Могат ли дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия да съществуват съвместно с пазарната либерализация, конкретно в случая на България, без да забавят процеса на либерализация?
Дългосрочните договори не са проблем и дори могат да са полезни за сигурността на доставките. Ако делът им в енергийния микс надвишава определен процент обаче, те могат да изкривят пазара и да навредят на конкуренцията. Нужен ни е здрав баланс между дългосрочни и краткосрочни продукти.
България е между страните членки на ЕС, които са сериозно засегнати от енергийна бедност. Какви мерки може да вземе ЕС, за да реши този проблем?
Това е много сериозен проблем, с който трябва да се справим приоритетно. На ниво ЕС приехме рамката на Форума в Лондон за препоръки за потребители и списък с най-добри практики. От страните членки пък се очаква да въведат необходими мерки, предназначени за специфичната ситуация в съответната страна. Няма универсално решение, в борбата с енергийната бедност трябва да се има предвид националната специфика. Комисията обаче ще помогне на България в това да намери най-доброто и най-ефикасното решение.
Как оценявате предложението на България да бъде изграден газоразпределителен център на нейна територия? Жизнеспособен ли е такъв проект и ще допринесе ли за енергийната сигурност на Европа (и на самата България)?
България, предвид географското си положение и съществуващата газова инфраструктура, има потенциал да се превърне в регионален газов хъб. За да се постигне тази цел обаче, България трябва да се превърне в образец за регулаторна рамка в региона на Югоизточна Европа и да изпълни редица условия, в частност да има диверсифицирани газови източници, да развие инфраструктура, която я свързва със съседните страни и да установи добре развита среда за търговия. Веднъж установен, такъв добре функциониращ газов хъб може да осигури газовите доставки за целия югоизточноевропейски регион, който днес е най-уязвимият в Европа на ниво сиугрност на доставките. Създаването на условия за сигурност на доставките в региона се вписва чудесно в стратегията на ЕС за сигурност на доставките, представена през 2013 г. и вече е един от стълбовете на Европейския енергиен съюз.
Запознат сте с дългогодишните планове на България да изгради газови връзки със съседите. Според Вас защо нито една от тях все още не е построена? Как включването на интерконекторите в списъка с проекти от общ интерес ще ускори процеса?
Твърде дълго България и други страни от региона се концентрираха върху мащабни инфраструктурни проекти като "Южен поток" и пренебрегваха развитието на значима регионална инфраструктура, особено интерконектори със съседните страни. След прекратяването на "Южен поток" Комисията създаде Групата на високо равнище за газова свързаност в Централна и Източна Европа [CESEC High Level Group], която избра девет приоритетни проекта за региона на Югоизточна Европа. От тях три директно засягат България. В тази група, под председателството на Комисията, всички политически, регулаторни и финансови проблеми на тези проекти се обсъждат и решават. Надяваме се, че този процес ще ускори и процедурите и ще доведе до бързо изпълняване на проектите. Статутът на "проект от общ интерес" [в списъка на Европейската комисия] има три предимства: първо, всички необходими разрешителни ще бъдат насочени към един единствен орган; второ, периодът за даване на разрешително не може да надвишава три и половина години; и трето, проектите от общ интерес имат достъп до Механизма за свързване на Европа, който осигурява финансиране от ЕС за проекти от общ интерес, когато това е необходимо и обосновано.
България неколкократно повтори, че ще настоява за равноправен подход на ЕК към "Северен поток" и "Южен поток" година след като вторият проект беше прекратен. Има ли София право да иска това?
София е напълно в правото си да иска равноправен подход. Всички инфраструктурни проекти трябва да се съобразяват с правото на ЕС и, както в случая с "Южен поток", Комисията ще се увери, че "Северен поток 2" съответства на европейските норми. Същите правила и стандарти, които бяха приложени за проекта "Южен поток", ще бъдат приложени и към този проект.
Произтичат ли заплахи за енергийната сигурност на Европа от изграждането на "Северен поток-2"? Това твърдят държави като Украйна и страните от Прибалтика.
Не е тайна, че според Комисията "Северен поток-2" не се вписва в стратегията на ЕС за сигурност на доставките, която търси по-голяма диверсификация. "Северен поток-2" е пълната провитовоположност на това - повече концентрация върху един конкретен преносен коридор. Това допълнително отслабва развитието на диверсифициран газов пазар в региона на Югоизточна Европа и поставя под заплаха продължаването на преноса на газ през Украйна.
В контекста на климатичните преговори в Париж, които се водят в момента: много страни от Централна и Източна Европа гледат на Енергийния съюз като средство да бъдат приоритизирани техните собствени мащабни инфраструктурни проекти (и голяма част от тях са свързани с газ). Как Енергийният съюз ще работи, за да намали зависимостта от изкопаеми горива?
Има само един път напред, ако искаме да постигнем климатичните си цели: трябва да развиваме производството на възобновяема енергия и да направим така, че Системата за търговия с емисии (СТЕ) да работи на разумни цени. Нещо повече, трябва да работим в посока отмяна на всички видове субсидии и да оставим пазара да играе ролята си в цяла Европа. Газът може да остане в енергийния микс като допълнително гориво, но мащабните инфраструктурни проекти не са необходими - трябва да се концентрираме върху необходимите интерконектори. В България се наблюдават опити за съживяване на ядрени проекти. Но има ли бъдеще за ядрената енергия в Европа? Решението за енергийния микс е в ръцете на държавите членки. Затова не мога да отговоря на този въпрос.
Източник: Novinite.bg