Балнеотуризмът в България може да мине на следващо ниво заради немска уредба

Септември е особен месец за туризма. Обичайно се прави калкулация за отминалия най-ваканционен летен сезон и се започва планиране за следващия. Този септември обаче се оказа разтърсващо труден заради фалита на туристическия гигант Thomas Cook, който остави неплатена сметка от десетки милиони към български хотелиери и партньори. Трусът запуши една новина, която има потенциал да промени силно сектора. Този път в положителна посока, пише Капитал.

След 13 години усилия в края на септември германската асоциация на здравноосигурителните каси е добавила България към списъка с общо 14 държави, в които признава предоставянето на медицински амбулаторни услуги за профилактика. Това, казано с други думи, означава, че германските здравни каси биха платили част от разходите на германските туристи, ако решат да дойдат за балнеотуризъм в България. Пробивът е значителен, доколкото той дава възможност на българския бизнес да се докосне до пазар от 20 млн. пътуващи всяка година германци за рехабилитация в чужбина, който е най-големият в Европа. Но е и само началото на усилията, които оттук нататък трябва да се положат, за да може тази потенциална възможност да се превърне в реален бизнес.

Договорът от септември

Моделът на финансиране на здравеопазването в Германия е по-различен от българския не само защото има засилена конкуренция, а и защото в доста по-голяма степен залага на профилактиката. На пазара там има 109 здравноосигурителни фонда, които работят със задължителните вноски за здравеопазване от работодатели и служители. Към тях съответно се застраховат 73 млн. германци годишно, всеки от които има право да избира в кой фонд да внася своите осигуровки. Здравноосигурителните фондове, разбира се, покриват разходи за лечението на пациенти. А такива можеха да се правят и досега в други държави от ЕС, включително и България, по подобие на модела, по който българи посещават чужди болници в другите държави-членки. Това, което се промени в края на септември, е, че България бе добавена от германската национална асоциация на здравноосигурителните каси (GKV-Spitzenverband) към списъка с държави, в които признава разходите за превенция и рехабилитация в амбулаторни условия. А нейните решения се отнасят за всички здравноосигурителни каси, техните регионални представителства и на практика за всички здравноосигурени лица.

Амбулаторната профилактика е особен вид терапия, съчетаваща почивка с медицинска рехабилитация. При нея под лекарски указания се изготвят индивидуални програми за терапия и упражнения за профилактика от усложнения при редица видове заболявания - респираторни, ревматични, гериатрични, състояния на преумора и др. Обяснено с пример, това означава, че ако лекар прецени, че даден човек, който е боледувал цяла зима от респираторни заболявания, има нужда от профилактична терапия с цел закаляване и превенция на бъдещи усложнения, то той може да препоръча посещение на балнеокурорт за определен период. А здравният фонд да покрие до 90% от разходите за необходимите балнеологични процедури в признати балнеологични центрове в 14 държави. Пациентът може да се възползва веднъж на три години от тези средства или по-често, ако е необходимо лечение. Така средно около 20 млн. германци ходят на подобни почивки, което ги превръща в най-големия пазар за спа туризма в Европа.

"Добавянето на България в списъка с одобрени държави е кауза за Българския съюз по балнеология и спа туризъм от 13 години", коментира председателят на сдружението Сийка Кацарова, според която това ще отвори пътя и за сключването на подобни споразумения и с други държави.

Как бизнесът ще може да се възползва

Пътят, в който България стигна до договора със здравноосигурителните фондове, е съпътстван с много промени в спа туризма, включително въвеждането на международни стандарти, промени в законодателството, които да синхронизират изискванията за лечение, и др. От 2016 г. освен съюза по балнеология и спа туризма и институциите по проекта работи и Германо-българската търговско-индустриална камара. Последните стъпки бяха през тази година, след като таен одит от германска страна е одобрил 26 балнеологични центъра в България, където ще се признават разходи за амбулаторна профилактика на германци. Те са на практика във всички по-големи спа курорти в страната, включително Велинград, Хисаря, Сандански, Кюстендил, както и морските Албена, Св.Св. Константин и Елена, Поморие, Слънчев ден и др. Така германските туристи могат да изберат почивка в хотел, апартамент, къща за гости спрямо предпочитанията и бюджета си и да посещават процедури в одобрен балнеоцентър на някое от тези места, получавайки възстановяване на процент от разходите. А освен средствата за самите лечебни процедури здравните и социални фондове често отпускат и минимална допълнителна субсидия за настаняване, която средно е в рамките на 100 евро за едно пътуване. За сметка на туриста са транспортните разходи, изхранването и други лични разходи. Обикновено такива почивки се правят в периода между март и ноември и често са комбинирани с друг тип туризъм - културен, морски, винен и др.

Какво трябва да се случи

Макар отварянето на България към германския пазар да беше наречено исторически пробив от неправителствените организации, това, разбира се, съвсем не означава, че от следващата пролет в страната ще започнат да пристигат милиони туристи. Според представители на хотели, до които "Капитал" се допита, основният коз на България са по-ниските цени и сравнително новите хотели и спа центрове спрямо други дестинации. Но страната ще трябва да утвърждава имиджа си като такава дестинация, включително и да привлече германски туроператори, специализирани в здравен туризъм, както и да създаде продукти, които комбинират спа услуги с друг тип туризъм, включително културни турове и др. Основният конкурент в това отношение е Словакия, която от години работи с германски туристи, а и е по-близо.

Според Сийка Кацарова вече са направени първите записвания за почивка в България, а целта е през първата година да бъдат привлечени 5000 туристи в балнеокурортите. "Това би било възможно, при условие че имаме полети в "крилата на сезона" до летищата във Варна и Бургас", смята обаче тя. Липсата на достатъчно полети преди и след трите пикови месеци по Черноморието - юни, юли и август, често е изтъквано и като сериозен проблем от черноморския бизнес, като през последната година на няколко пъти премиерът Бойко Борисов и туристическото министерство обещаваха субсидии за чартърни полети. Въпросната програма обаче, която според неофициална информация на "Капитал" предвижда да финансира реклама в полети, в които пътуват туристи със закупени почивки в България, все още не е официално представена, макар това да трябваше да се случи в края на август.

Сега туристическият бизнес планира рекламна кампания в Германия, която ще започне през ноември, включително и чрез участие в т.нар. дни на здравето на отделните здравноосигурителни фондове, панаири, изложения и други. Дали надеждите ще прераснат в големи потоци клиенти, естествено, ще зависи и от самите хотелиери и качеството на услугите им.