Българинът се научи да ходи на СПА почивки

Балканските СПА награди за 2012 г. бяха раздадени на церемония в Кюстендил миналия петък (31 август). iNews беше медиен партньор на събитието.

България стана абсолютен фаворит, след като събра седем награди. Разговаряхме с председателя на международното жури СПА експертът д-р Силвия Паскалева за това какво място заема страната ни сред останалите СПА дестинации в Европа, научиха ли се българските туристи да ходят на СПА и какво трябва да се направи, за да популяризираме този вид туризъм.

Това, че Балканските СПА награди се провеждат в България, значи ли, че страната ни може да се конкурира с останалите СПА дестинации на Балканите?

- Разбира се, защо да нямаме това самочувствие? България е имала много голяма традиция в СПА туризма преди векове. През последните няколко години се наблюдаваше известен спад, но в момента виждаме едно бурно развитие. Вече имаше две издания на СПА номинациите. В реда на нещата е България да бъде домакин и на Балканските СПА награди.

Това значи ли, че страната ни е разпознаваема СПА дестинация?

- Ще ми се да вярвам в това, но не съм много силен оптимист. За съжаление, рекламата е много слаба. Рекламата, която трябва да се свърши, е на няколко нива. Не само отделният хотел трябва да рекламира своя продукт. Не само кметовете на балнео и СПА дестинации са натоварени с рекламата на този вид туризъм. Държавата също трябва да поеме своята роля, ако искаме да развиваме СПА туризъм. Тя трябва да направи по-мащабна кампания, за да можем да бъдем разпознати на европейския пазар. Засега сме отчасти разпознати сред определена категория туристи като руснаците например, но не изцяло. В последните няколко години има ръст на чуждестранните туристи, които посещават България с цел СПА.

С кои СПА дестинации може да се конкурира България?

- България като ресурс е една от водещите страни в Европа, но като експлоатация на този ресурс сме, за съжаление, едва на опашката. И Италия, и Испания, и Германия и Франция, са страни, които са развили този вид туризъм и то много силно. Ако трябва да се съсредоточим върху Балканския регион, Сърбия е страна с много богат минерален ресурс, Македония и Гърция също. В Турция пък знаем, че обслужването е много добро. За да дадем качествен продукт, трябва да обърнем особено голямо внимание на обслужването и обгрижването. Това е скъп продукт, но той е свързан с преживяване, с една особена форма на въздействие.

От кои страни са чуждестранните туристи, които идват у нас на СПА почивка?

- Голям дял имат германските и руските туристи. Все повече туристи от скандинавските страни идват у нас на СПА почивка. Кюстендил например е една от дестинациите, която финландците много често са посещавали преди години. Идвали са с поколения и дори да научвали български.

А българските туристи научиха ли се да ходят на СПА?

- Оптимист съм и мисля, че да. Българинът чу и познава не само известните Хисар, Велинград, Сандански, Поморие, а и други, по-малки туристически СПА дестинации като Вършец. От една страна знаете, че българинът има право да ги посещава по така наречените клинични пътеки или по програмите на НОИ, от друга страна, все повече частни хотели предлагат конкурентоспособни пакети, насочени за СПА лечение. Някои хотели могат да се похвалят с целогодишност на продукта и висока средна заетост.

По джоба на българина ли е СПА туризмът?

- Отговорът на този въпрос е двуяк. От една страна СПА индустрията е много скъпа инвестиция. Ние обаче трябва да се научим да ценим своето здраве и аз смятам, че българинът може да си позволи да посещава чисто лечебни пакети.

Масова практика е 4 и 5-звездни хотели да се рекламират като СПА, защото има басейн или парна баня, например. На какви стандарти трябва да отговаря истинският СПА хотел?

- Това е един от големите проблеми на България, защото с бурното развитие на СПА индустрията наистина всеки един хотел, сложил едно джакузи, се рекламира като СПА. Тъй като в България нямаме нормативна база, тук не визирам само Закона за туризма, а и стандарти за изграждането на СПА хотели, всеки си позволи да сложи емблемата СПА. България като страна в ЕС участва в работна група, която изгражда международни ISO стандарти, насочени специално в здравната туристическа услуга, съответно балнео, таласо и уелнес. Имам щастието да съм член на тази работна група. Един такъв стандарт се прави много дълго - между 4 и 6 години. Почти привършваме стандарта Medical SPA. Той ще бъде факт може би до края на годината, при което България ще го въведе.

Колко са хотелите у нас, които биха отговорили на тези стандарти, когато бъдат въведени?

- Повярвайте ми, няма да има и 10% от тези, които се представят като СПА сега.

Вие като експерт кои СПА дестинации бихте препоръчала на туристите у нас?

- СПА дестинациите у нас са много различни, защото България има различни минерални извори. Това ни е богатството. Аз не бих посмяла да съпоставя Хисаря и Велинград - терапевтичното въздействие е различно. Не бих съпоставила Поморие и Хисаря. Това са две еднакво силни дестинации. България разполага и с по-малки курорти, които тепърва започват да се развиват, като например Вършец, който миналата година спечели наградата за бързоразвиваща се СПА дестинация.

У нас има около 800 минерални извора. Какво трябва да се направи, за да може те да се ползват пълноценно с цел туризъм?

- За съжаление, имаме един вакуум от почти 20 години, в които нищо не се е направило в тази посока. Една от първите стъпки, което е национална стратегия, е тези извори да бъдат сертифицирани. Това е един много труден бранш, защото той почива на три ведомства - Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на здравеопазването. Преди години е имало комитет между тези три ведомства, който се е занимавал единствено с развитието на балнео-туристическия продукт. Може би, трябва да възстановим това, защото е нужно първо водите да се изследват и ресертифицират, а след това всички, които искат да носят емблемата СПА, да минат през стандартите.