Кой казва, че животът в Северна Корея не струва? В парка Каесон местните се забавляват толкова, колкото и останалите хора по света.
Агентите, които наблюдават сателитни снимки на парка Каесон в Пхенян за евентуални компромати, спокойно могат да бъдат извинени, в случай че помислят мястото за опасна зона.
Когато слънцето залезе, по-голямата част от Северна Корея, която спестява енергия, се потапя в тъмнина. Структурата на Каесон обаче е като на коледна елха.
И така дали страната с режим тип сталинински не е на път към нещо стратегическо важно, след като е известна с притежанията си на страшно изглеждащи оръжия и никому известни ядрени програми?
Подробното наблюдение разкрива изненадваща истина. Каесон е корейският отговор на Дисниленд. Той е един от трите огромни увеселителни парка в Пхенян, предлагащ необичайна доза градски забавление за поробените граждани, пише CNN.
Странно нормално
Седмици преди Северна Корея да заплаши с военни действия Южна Корея на 23-ти ноември, Стефан Цванцгер - любител на парковете за силни усещания, успява да се пусне по единственото влакче на ужасите в Северна Корея, което не е метафора на застрашителните военни действия и ходове на страната.
Но вместо да стане свидетел на сюрреалистичния безрадостен комфорт и военни преструвки – нещо, което всеки би очаквал от военното положение на тази държава, Стефан Цванцгер наблюдава нещо дори много по-странно за Северна Корея, а именно нормалност.
"Когато видиш жителите на Пхенян да се разхождат по улиците, преживяването е малко роботизирано", споделя пред CNN Цванцгер - германец, който посещава увеселителни паркове по цял свят.
"Не бих го нарекъл военно, но начинът, по който ходят хората там, е различен от този на останалите в други страни", добавя той.
Цванцгер разказва още, че въпреки това навиците в увеселителния парк са идентични като с тези на американците в техните паркове.
Той посещава Пхенян през октомври миналата година като част от организирана екскурзия, която, освен обичайните разходки покрай безкрайни статуи и музеи, почитащи диктаторските династии на Ким Йонг-ил и Ким Ир Сен, включвала и посещение до увеселителните паркове.
Както много други посетили на тази страна така и Стефан споделя, че това, което е видял, е "депресиращо".
Завийте на ъгъла
В парка положението било съвсем различно. Младежът споделя, че хората по атракционите изглеждали като най-щастливите хора в Северна Корея. "Точно като нас са - крещят по същия начин и правят особени физиономии след първото спускане на влакчето по релсите."
Атракционите сами по себе си са някакво друго измерение. Влакчетата не са били част от ембарго-програмата на страната, която допринася за изолацията, а има няколко внесени от Италия.
Той описва един атракцион на една година като най-новите и сполучливи инсталация в цялата държава. Като се има предвид застрашеното икономическо състояние на Северна Корея, нищо чудно това да е така.
Возенето в този атракцион става по корем, като качилите се пътници биват завъртани във всички посоки в редици по четирима.
Има много стари въртящи се съоръжения, които са проектирани да изглеждат като ракети или совалки, изрисувани с цветовете на националния превозвач Air Koryo.
Воден парк пълен с водни улеи за спускане стои без вода и е неизползван. Стефан Цванцгер разказва за подобно преживяване на панаир до Чернобил. Наблюденията му са, че увеселителните паркова си приличат.
При посещение в Северна Корея единственият начин да опознае човек местните е в увеселителния парк. През останалото време в музеите човек е сам или ескортиран до хотела или извън него. "По цял ден си с туристи и дори нямаш време да си размениш по една усмивка с някой местен, камо ли да завържеш разговор на корейски. Това се случва единствено в парка", казва Стефан.
Най-впечатляващият атракцион за него обаче е самата Северна Корея, нарича я "машина на времето", "пътуване назад към друга епоха".