Туризмът ни – най-печеливш, а получаваме трохи от трапезата

България е единствената страна, която няма собствена стратегия за развитие на туризма. Това заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев по време на дискусия "Образът на българския туризъм по света. Туризмът като медия" в рамките на Деветата световна среща на българските медии, организирана от БТА.

По думите му досегашната стратегия за сектора е била до 2013 г. Как да знаем колко средства да поискаме за следващите години, като нямаме план, каза зам.-министърът. Според него трябва да се разбере, че парите, които се дават за реклама на туризма, не са поредното разходно перо в бюджета, а инвестиция. Не може тази индустрия да е най-печеливша и да получава трохи от трапезата, добави Ботев.

Той поиска от журналистите от българските медии в чужбина идеи как България да се рекламира в държавите по света като се използват възможностите на оперативните програми. Зам.-министърът се ангажира да организира среща с тях по този въпрос.

Бранимир Ботев открои три големи продукта, с които България разполага - море, планини и минерални извори. В страната ни има море с 209 плажа, а от планините има пет високи и 146 върха с височина над 2000 м, които са с огромен потенциал за зимен туризъм.

Той цитира световни анализатори, според които България има 36 годни за развитие ски курорта и 130 дни за зимен туризъм, също така страната ни е на 4-то място в Европа по ръст на ски туристите. Мнението на тези експерти е, че съществуващите четири курорта - Банско, Пампорово, Боровец и Витоша, се нуждаят от нови 65 лифта.

В България имаме по три лифта на курорт, а в Европа са средно от 9 до 12, посочи Ботев. Относно потенциала на минералните извори той отбеляза, че у нас има 600 минерални водоизточника, а среднодневният оток на минерална вода е 274 млн. литра.

Според него обаче още не сме се научили как да използваме този потенциал и в момента това е най-неексплоатираната част в полза на туризма и на икономиката. Почти всяко нещо в България може да бъде туризъм - вино, лов, култура, голф, еко туризъм. Въпросът е как ще го продадем така, че да предизвикваме и любов у туристите, така че да се върнат пак, каза Бранимир Ботев.

Розата също беше обсъдена като бранд, с който България може да се представя. Ние трябва да се върнем към символа на розата, в който са инвестирани над 1 млрд. евро, посочи директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

Като град-кандидат за европейска столица на културата през 2019 г. Велико Търново разполага с богата история, започнала преди 7000 години. Паметниците в него са съхранени и запазени във времето, като междувременно се строи нова инфраструктура, заяви кметът на града Даниел Панов.

Заместник-кметът на Казанлък Петър Косев представи града като столица на розопроизводството в България, тъй като разполага с над 5 хиляди дка насаждения с рози. По думите му той не е само долина на розата, но и на траките - има 15 тракийски гробници от края на V-ти век преди Хр.

В момента като проблем пред общината стои изграждането на нов музей на розата. Сега той се намира в помещения, които не могат да я представят достатъчно добре. Имаме проект, но търсим средства, добави Косев. Наред с потенциала на българския туризъм, беше обсъдено и популяризирането му.

Малина Стратиева от бизнес асоциация "Слънчев бряг" посочи, че въпросът с рекламата на курорта е оставен изцяло в ръцете на туроператорите. В тази връзка българските журналисти в чужбина дадоха пример с Кипър, където рекламата на страна е насочена към кипърската диаспора по света.

Според тях този потенциал в България се подценява. Росен Йорданов представи приложението "Най-доброто от България", което съдържа снимки и информация за страната ни.