Уикенд идея: Да откриеш знака на българина

Мистериите са нещо, което винаги вълнува хората. И колкото и фантастично да звучат, все пак крият някаква романтика. Точно по тази причина няма начин да не се впечатлим и от твърдението, че именно в България бил заровен коренът на знакa на хилядолетието - @.

Или поне така се твърди в поредицата на TV7 "Знакът на българина", която е създадена по романите "Заплахата Дан Браун" и трилогията "Знакът на българина" на писателя Димитър Недков. Сценарият акцентира върху легендата за Знака и пренасянето ѝ през вековете до наши дни.

Добре познатият в днешно време от клавиатурата на компютъра знак, датира от 14 век. Откриваме го в Манасиевата хроника, забелязва скулпторът Александър Хайтов. Но ако оставим този факт, сюжетът на поредицата твърди още нещо, действащо много освежаващо за патриотичния ни дух - всичко тръгва от Земен.

Това е едно приказно място, което ще "плени" всички любители на мистериите, както и тези които си падат по красотите на природата. Тихо, спокойно място, сгушено в малка котловина, предверие на Земенския пролом. Едно от най-малките градчета в България е разположено на двата бряга на река Струма, съвсем близо до Перник.

Безспорно най-голямата атракция в района е Земенският манастир "Св. Йоан Богослов", намиращ се на един от североизточните склонове на Конявската планина и датиращ от 11 век. Любопитното тук е уникалната църква, обявена за паметник на културата. Тя оцелява повече от 9 века, макар манастирската обител да е рухвала и отново възстановявана няколко пъти.

Гарантирано няма да намерите друга подобна по нашите земи. Тя е единственият кръстокуполен храм у нас с кубична форма - 9 на 9 на 9 метра. Храмът пази единствена по рода си фреска - изковаването на пироните, с които е прикован Христос на кръста. Освен това на една от стените е изографисан образът на бабата на Христос - света Анна. И още нещо, което няма да видите никъде другаде - стенопис, на който са изобразени двама Христосовци.

Легендите разказват, че Земенският манастир е свидетел на преминаването на първите кръстоносци през нашите земи, някъде през 13-14 в. Именно тук те научили, че под храма на Соломон в Йерусалим има скрита тайна с огромно значение за света. Затова решили да се заселят по тези земи. Известно е, че са намерили нещо, което са показали на тогавашния папа, твърди Димитър Недков. Точно те поставят основите на храма, на пода, на който може да се види характерният за кръстоносците кръст.

Като излезем от романтиката на мистериите можем да продължим да се любуваме на живописната природа. Земенското дефиле е едно от най-китните и затова местните имат амбиция то да попадне сред обектите под егидата на Юнеско.

В случай че решите да се разходите дотам с влака, ще имате възможността да видите и маловоден, но приказно красив водопад - Полска Скакаквица. Мястото е достъпно с влак от спирка Скакавица и с кола през село Ръждавица. Водопадът се извисява на 52 метра и е описан от Константин Иречек като "най-красивия кът на Балканите". Дали е така, ще ви оставим сами да прецените.

Имайте предвид, че пътят до тази райска красота е черен и е подходящ за джипове и само донякъде с кола. След това се продължава пеша, като общият преход е около 3 часа в двете посоки.

По течението на реката, приклещена в тесния пролом между Конявска и Земенска планина, пред вас ще се разкрие мистерия от причудливи карстови форми. Сред тях са скални игли, отвесни стени, каменни пирамиди и халки. Ако сте виждали Ритлите в искърското дефиле, непременно трябва да хвърлите един поглед и на Земенските. 

И след като напълно сте се потопили в очарованието на родните природни красоти, предлагаме да отскочите до Земенското кале, намиращо се на десния бряг на река Струма. Крепостта е оградена от три страни от меандър на реката, а непристъпните скали са издигат до 130 метра над нивото на реката. Според археологическите проучвания е построена през 13 век, но първите строежи са още от 4 век.

Всъщност още от древността хората оценявали военно-стратегическото значение на пролома. Затова подсилили естествените му защитни прегради с непристъпни крепости. Днес на много места личат основите на дебели каменни зидове, върху които някога са се извисявали високи бойници, част от крепостта Землънград. Останките ѝ се намират на 2 км над спирката Скакавица, върху възвишение от Конявската планина.

Ясно е, че ще ви е нужно време, за да разгледате красотите на това място. Няма да ви е достатъчен само ден, освен ако не сте си поставили за цел да препускате през забележителностите. Така че ако искате да се насладите на почивката, няма да е зле да си отделите един уикенд, в който да се "предадете" пред чара на природата. При това е само на 80 км от столицата.

Определено си заслужава! Вижте още снимки в галерията.