Уикенд идея: На крачка от Бога

Може и да твърдят, че Враца е място, на което гарга не каца, само че ако вярвате на това, значи просто никога не сте имали път в тази посока. Почитателите на природните красоти, скалите и по-хладното време със сигурност ще открият нещо специално. Като се почне от най-известното – пещерата Леденика, в която едно време са се правели концерти, мине се през живописния водопад "Боров камък", знаковия връх Околчича и се стигне до величественото ждрело Вратцата.

Можем да изреждаме и още забележителности в близост до най-големия град в Северозападна България, но избрахме да се спрем конкретно да една от тях. Това е естественият скален мост Божи мост, известен още като Жабокрек. Намира се в Чиренско-Лиляшкия карстов район, на около 15 км северно от Враца. Можете да стигнете до там през селата Лиляче и Чирен – мостът разделя землището им.

Мястото безспорно оправдава името си, защото е божествено красиво по всяко време на годината. Местните обаче го нарекли така, тъй като не можели да си обяснят как скалата е образувала тази форма. Прави впечатление, че в тунела по стените има скални колони, които подпират гладкия таван. Пукнатините по стените пък им придават мозаичен изглед.

Под свода откриваме малки красиви езерца, както и малки пещери, приютили куп прилепи. Все пак ако си носите фенерче, можете да пообиколите и отворите в скалите. Ще откриете още по-страхотна гледка към пътеката, по която се слиза под моста.

В близост има и по-забележителни пещери. Такава е и "Понора", от която тръгва карстовият извор Жабокрек, образуващ Лиляшлоя поток. Част от водата се губи в дългата водна пещера Тиганчето, а друга продължава надолу в долината и стига до Божия мост.

Всички, които са ходили до Божи мост, са категорични, че няма как човек да не хареса това място, лъхащо на едно особено спокойствие и прохлада, непознати за големия град. Страхотно зелено островче за отдих сред обширните поля от слънчогледи и пшеница.

Разбира се, за предпочитане е да го посетите в месеците, в които можете да се порадвате на заобикалящата ни зеленина. Идеалното време е пролетта или ранното лято, когато растенията са свежи и реките пълни. Освен това ще можете да си направите и пикник с приятели в близката беседка.

Мостът е обявен за природна забележителност още през далечната 1964 г. В близката до него местност Борованска могила се намират останките на крепостта "Градище", която датира от римско време. Не е останало кой знае колко от тях, но пък част от стените са реставрирани и в общи линии ще можете да си представите как е изглеждало ограждението в миналото.

Проучванията показали, че крепостта е изпълнявала стражеви функции през Късноримската епоха и през времето на Ранното българско средновековие. Там били намерени и римски медни монети от IV век, юзди за коне от Първата българска държава и желязно оръжие.

Почитателите на историята ще останат впечатлени и от следите от българско средновековно селище и некропол, южно от крепостта. Наблизо бил намерен меден съд, скрил близо 240 сребърни гроша, сечени от името на българския цар Иван Александър и сина му Михаил Асен.

Заслужава си да отделите една събота да отскочите до това прекрасно място. Така че събирайте приятелите, подготвяйте скарата и питиетата и се качвайте на колите. Един съвет – оставете обаче похапването за след обиколката на местността. Да не се окаже накрая, че сте се разходили дотам и сте пропуснали половината от интересните места.