Уикенд идея: По стъпките на Левски

Драгалевският манастир "Света Богородица Витошка” е един от най-красивите и лесно достъпни за посещения манастири в България и идеален вариант за старт на пролетните ви пътешествия из страната, ако досега все още не сте дали начало на личния ви туристически сезон.

В зависимост от времето и настроението можете да стигнете дотам с кола по приличен асфалтов път или пък с градски автобус (93, 64) до центъра на Драгалевци и после пеша по "Пътеката на Левски”.

Пътеката е обозначена с табела, дълга е 1700 метра и се изминава за около половин час пеша.

Маркирана е с дървени стълбове и, според преданията, следва точния път, по който Васил Левски е пристигал незабелязано в манастира при няколкото си посещения през 1871-1872 г. Това не е обикновена планинска пътека, защото преминава по драгалевска улица, по висящия мост над реката, следва единия ѝ бряг, а после става доста стръмно, като краят ѝ излиза точно на поляната през манастира.

Драгалевският манастир е построен през 1345 г. при царуването на Иван Александър като част от така наречената Софийска Света гора, включваща общо 14 манастира. По алеите на добре подредения двор човек бързо се ориентира дали иска да разгледа комплекса – резиденция на Светия Синод, да види старите стенописи в църквата или да се спре пред импровизираното гробище, в което е погребан и ген. Антон Ковачев – началник на инженерните войски между двете световни войни. Причината ген. Ковачев да е погребан тук вероятно е, че именно той и подчинените му са построили пътя от селото до манастира.

Понеже сме свикнали да виждаме църковните камбани високо над църквите, прави впечатление, че тук камбаната е в двора, на специална стойка и с ограда, непозволяваща на любопитните да я докосват.

За историята на манастира най-добре говорят стенописите в църквата. Познавачите веднага ще се ориентират, че те са от различни епохи, а и все ще се намери някой друг посетител, който да разкаже за изоставянето на манастира при завладяването на София от турците и за възстановяването му с дарение от светски човек – софийския болярин Радослав Мавър. Никак не е чудно, че на стените в църквата стоят портретите на болярина и неговото семейство. Разбира се, тези изображения не са икони и имат предимно етнографска стойност. За почитта на монасите към Радослав Мавър има и още едно свидетелство – неговото име, името на съпругата и двамата им сина са изписани на входа на църквата.

Като всеки православен манастир и Драгалевският се превръща в книжовно място по време на робството. Тук е имало килийно училище, а монасите са преписвали богослужебни книги.

Накратко – мястото е интересно, удобно за посещение от софиянци и живеещите близо до столицата, като ще ви остави доволни от възможността да се откъснете за няколко часа от шумотевицата и прахоляка на големия град.