Уикенд идея: Разкрийте тайните на люляковия град Ловеч

Казват за Ловеч, че е градът на люляците, заради многобройните храсти, които са пръснати из него. И макар че сега не е сезонът на цъфтежа им, това не означава, че градът не заслужава посещение.

А има какво да се види там. Градът се намира от двете страни на река Осъм , която излизайки от скалиста теснина, прави няколко извивки между хълмовете "Стратеш", "Хисаря" и "Баш бунар". Но ловчанлии се гордеят със Средновековната  крепост Хисаря, Покрития мост на Кольо Фичето, статуята и музеят на Васил Левски, Вароша, зоопарка, Езиковата гимназия, пещерите и какво ли още не. За хората, които не познават града, трябва да ги предупредим, че им трябват хубави обувки и издръжливост, ако искат да разгледат всичко.

Историята на Ловеч започва още от дълбока древност. Градът е сред  най-старите населени места в България. Заради благоприятното разположение между планината и равнината, както и наличието на река активно човешко присъствие още от старокаменната епоха е открито в пещерите. Хора са живели тук и през новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV-III в. пр.хр. там са населявали и траките.

През времето на Римската империя пък там се изгражда римска попътна станция наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и до днес в околностите на града. Чрез станцията градът участва в римската транспортна връзка Ескус-Сторгозия-Тримонциум и Сердика-Одесос.

Малко са сведенията за развитието на града по времето на Първата българска държава. А Ловешката средновековна крепост е известна от времето на Втората българска държава. Разположена е върху хълм, който по-късно е наречен " Хисаря ". Тук през 1187 г. е решителната битка между въстаническата армия на Асеневци и Византия. Подписания мирният договор отбелязва признаването на Втората българска държава. Ловешката крепост е една от последните завладени по време на османското нашествие. Събитието е около 1446 г. В днешно време Крепостта е любимо място за разходка както за туристите, така и за местните жители. Там, по подобие на Царевец също се прави шоу "Звук и светлина”.

В различни документи датиращи от 1520 г. до 1830 г. градът е наричан Алтън Ловеч (Златен Ловеч).. През тези години градът става търговски център на българските земи, а ловешките търговци излизат далеч извън границите на страната. През 1784 година Ловеч е обсаден и изгорен от турската, като жителите остават едва 4600.

По време на турското робство ловешките граждани са едни от най-активните бойци за независима църковна. Там Левски създава център на Вътрешния централен революционен комитет. Като признание на Апостола на свободата днес е издигната негова статуя в близост до крепостта "Хисаря" и е посветен музей.

През 1872-1874 г. майстор Никола Фичев (Кольо Фичето) изгражда уникалния за балканите покрит мост над река Осъм. И при Ловеч, както и при град Бяла, Мидхад паша възложил на майстора да направи "нещо оригинално" - мост на Ловешката чаршия. Гениалният строител и тук сам проучил терена, подготвил материалите и измислил конструктивното решение. И този мост бил изчислен без сметачни средства и направен без нивелир и цимент. Той бил с дюкяни под един общ покрив. Майсторът искал хората да имат чувство, че са на търговска улица.

През 1931 година мостът бива реконструиран, след като изгаря до основи. Днес новият мост е също дървен и покрит, но го съградили набързо и грубо. Не бил спазен и някогашният авторов замисъл.

След Освобождението Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. От 1987 г. той е областен център.

Сред забележителностите на града са Картинната галерия в квартал Вароша. Всички къщи на там са масивни и красиви. В никакъв случай не пропускайте да посетите и галерията на именития български художник и особняк Димитър Казаков-Нерон.

Зоопаркът в Ловеч пък е вторият по големина в България. Той е чудесно място за разходка. Разположен е на хълма "Стратеш”, като от там се разкрива чудесна гледка към целия град и криволичещата по протежението му река Осъм.

Градът се гордее много и с училищата си. Едно от тях - Езиковата гимназия "Екзарх Йосиф I” се е превърнала и в символ на града. Историята на училището идва от 1881 година, когато  американският протестантски мисионер Джеймс Чалис основава Американското (основно) девическо училище. Учебното заведение издига и превръща в своя кауза забележителното мото "Просветени, за да просвещават”. По-късно учебното заведение се превръща в прогимназия, а след това в гимназия (Американски колеж) с пансион, закрит през 1948 г.

Две години по-късно училището "възкръсва" като Средното училище за чужди езици (СУЧЕ) — първата и най-стара езикова гимназия в най-новата история на България. Днес всички прояви на училището са пряко свързани с града. Ловчанлии с удоволствие наблюдават традиционната пиеса на завършващия випуск, а балът на абитюрентите се превръща в модно ревю наблюдавано с любопитство от целия град.

Ако пък не ви се занимава с история и забележителности, а искате просто да се разходите и да видите ежедневието на града – сте поставени пред дилема. Или да постъпите като ловчанлии и да поемете на дълга разходка по "Баш бунар”, или да посетите някое от кафетата в града, а защо и да не видите в него и собственика на футболния отбор "Литекс” Гриша Ганчев.

Ако пък сте от запалянковците, то в Ловеч може да наблюдавате някоя среща на отбора на "Градския стадион", който има капацитет 10 000 седящи места и покрива изискванията на УЕФА за провеждане на международни мачове. Може да се възползвате от възможността да наблюдавате играта на "Литекс” срещу "Локомотив-София” още на 24 октомври.

Безспорно Люляковият град предлага много, но каквото и да изберете няма да си загубите времето. Напротив очаква ви приятно прекарване и много емоции.

И за да засилим любопитството ви предлагаме да видите кадри от града в галерията ни.