Ще стопи ли глобалното затопляне почивките в Южна Европа?

Идиличните ваканционни дестинации могат да се превърнат в истински ад като този, който туристите на различни гръцки острови, в Сицилия и Испания преживяха през лятото заради горски пожари и екстремни горещи вълни.

И трите явления са част от бедствията, често свързвани с климатичните промени, но проблемът е много по-голям от горещите вълни и пожарите. Екстремното време с бури, порои и наводнения съсипва не просто плановете на почиващите, но и пътна и хотелска инфраструктура и поставя нови изисквания към спасителни служби, болници, бюджети на местните власти...

Туристическият бизнес, по всичко изглежда, ще трябва да промени плановете си, тъй като заради жегата хората ще избягват пиковите месеци юли-август и ще разширят сезона с още четири месеца - април, май, септември и октомври. Градове и забележителности във вътрешността може да изгубят част от посетителите, които ще се насочат към по-прохладни места и крайбрежни зони, т.е. вместо Рим може да предпочетат Амстердам и да заменят Париж с Копенхаген.

Климатичната криза застрашава здравето на хората и националните икономики, а в случая с туризма позицията на Европа като най-посещаваният регион на планетата е заложена на карта.

Но ще бъдат ли еднакви щетите на целия континент? Не. Ще има печеливши и губещи, а южната част е изправена пред най-лошата прогноза според анализ на Съвместния изследователски център (JRC), научни съветници на Европейската комисия.

За целта експертите от JRC са взели за база данни за туризма за 2019 г., които са най-сходни с настоящите след няколко години на отрицателно въздействие на пандемията от COVID-19.

Те са изготвили историческа оценка, която да изследва статистическата връзка между нощувките, т.нар. туристически климатичен индекс (който се фокусира върху комфорта, свързан с метеорологичните условия) и други икономически променливи.

Видът на дестинацията също се взема предвид, дали е градска, крайбрежна, селска, зимна планина или смесена. И въз основа на тези данни те прогнозират как ще се развива туристическото търсене по месеци и вариациите в нощувките.

Ключов извод е, че повишаването на температурата с 3 или 4 градуса по Целзий ще намали туристите през лятото с почти 10% в южните крайбрежни региони на Европа и ще повиши интереса към туризма по северните брегове с 5%.

Освен това според данните в анализа на целия континент интересът към туризъм ще намалее през юли и ще се увеличи през април.

Проучването "Регионално въздействие на изменението на климата върху европейското туристическо търсене" оценява промените в интереса към туризма в 269 европейски региона според четири климатични сценария за повишаване на температурите - целите на Парижкото споразумение (1.5°C и 2°C) и две по-високи нива на затопляне (с 3°C и 4°C).

Според прогнозите общото въздействие върху интереса към туризма в Европа се очаква да бъде положително, с прогнозирано увеличение от 1.58% при сценария с най-високо затопляне (с 4°C), но обобщените резултати крият големи различия между регионите. Има ясен модел север-юг, като туристическото търсене нараства в Централна и Северна Европа и намалява на юг.

Европа разчита в голяма степен на туризма като основен икономически двигател, директно генериращ 5% от БВП на ЕС. Като се добави приносът на спомагателните сектори, туризмът пряко и косвено допринася с повече от 10% от БВП на ЕС, изтъкват от JRC.

Моделът север-юг

Докато в средиземноморските и южноевропейските региони се предвижда значителен спад в обема на туристите (измерен през общия брой нощувки) поради изменението на климата, регионите в по-високи географски ширини се очаква да изпитат общо увеличение на търсенето на туризъм.

При затоплящ се климат с 1.5°C към края на века (цел, която в момента е под огромна въпросителна, че ще бъде постигната) се очаква по-голямата част (80%) от европейските региони да бъдат засегнати от климатичните промени само в сравнително малка част, като потокът от туристи, посещаващи тези региони, варира между -1% и +1%.

Очаква се най-големият спад да бъде в Кипър (-1.86%), докато максималното увеличение може да се наблюдава в крайбрежен регион на Финландия (+3.25%). Резултатите са доста сходни за сценария за затопляне с 2°C.

При сценариите за затопляне с 3°C и 4°C се предвиждат значителни промени в моделите на търсене за Европа, като се появява ясен модел север-юг.

Регионите на Централна и Северна Европа се очаква да станат по-привлекателни за туристически дейности през цялата година, в ущърб на южните и средиземноморските райони.

При сценарий за глобално затопляне от 4°C в 80% от регионите се очаква да се увеличи търсенето на туризъм спрямо 2019 г.

Темпове на растеж над 3% в броя на нощувките се предвиждат за общо 106 региона (от светло до тъмно сини региони на картата).

От друга страна, 52 европейски региона в България, Гърция, Кипър, Испания, Франция, Италия, Португалия и Румъния се очаква да загубят туристически потоци спрямо настоящето.

Известно е, че крайбрежните и островните региони са силно уязвими на въздействието на климатичните промени и това се потвърждава и от анализа, при който се очаква крайбрежията да бъдат изправени пред най-голямото въздействие върху интереса към туризъм в сценариите с по-високо затопляне.

Разглеждайки вариации, по-големи от +/- 5% в броя на нощувките по отношение на базовата година, 63% от засегнатите европейски региони са крайбрежни зони, дестинации, които освен това ще изпитат максимални смущения в туристическото търсене (т.е. +16% в Западен Уелс и -9% в гръцките Йонийски острови) при сценарий на екстремно глобално затопляне.

Най-големите загуби (<-5%) се предвиждат в регионите на Кипър, Гърция, Испания, Италия и Португалия, докато на обратния полюс (>+5%) са региони в Германия, Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство.

За България от данните става известно, че и в четирите сценария ще има спад в интереса към туризма в страната, като най-голям ще е той при най-топлия сценарий - тогава се очаква намаление от 1.74%.

Сезонни изменения

Освен географското преразпределение, сезонните модели на европейския туризъм също се очаква да претърпят значителни промени, като летните месеци ще станат по-малко привлекателни, докато междинните и зимните сезони ще бъдат по-атрактивни с подобряването на климатичните условия.

В целия Европейски съюз търсенето на туризъм се очаква да се увеличи през пролетта (от март до май) и през есента (от септември до ноември).
Например, прогнозира се месец април да отбележи най-голямото увеличение на туристическите потоци в Европа, нараствайки с 1.96% при сценария на затопляне от 1.5°C и с увеличение от 8.89% при сценария от 4°C.

От друга страна, най-резкият спад в европейското туристическо търсене се очаква през юли, започвайки от намаление от - 0.06% при сценарий с 1.5°C и достигайки - 5.72% при най-топлия климатичен сценарий.

В крайбрежните райони на Северна Европа се очаква да има повече от 5% увеличение на търсенето през летните и ранните есенни месеци.

Обратно, прогнозира се, че южните крайбрежни региони ще загубят близо 10% от летните туристи в сравнение с настоящето, особено при сценарии с по-топъл климат (3°C и 4°C).

В тези региони спадът в търсенето през лятото се компенсира частично от по-високите туристически посещения през пролетта, есента и зимата, пише "Дневник".