Учени: България е атрактивна за инвестиции в добив на шистов газ

Полша, Унгария и България са страните, заявили част от териториите си за търгове за сондажни проучвания за наличие на шистов газ и са атрактивни за инвестиции от големите западни компании.

Това коментира проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт на БАН, цитирана от БТА. Проф. Стойкова от една година ръководи и малка научна група за изследване на шистовия газ в България.

В Полша вече са раздадени за проучване 70 "парчета от територията на страната" и досегашните проучвания дават положителни резултати, каза геологът.

България е обявила на търг четири терена в Североизточна и още два в Централна Северна България за търсене на шистов газ. Американската компания "Шеврон" спечели конкурса за проучванията си само в един от тези шест блока и това е теренът "Нови пазар". За другите блокове още не е завършил конкурсът и не са ясни победителите, каза Кристалина Стойкова.

Професорът от Геологическия институт на БАН подчерта, че проучванията за шистов газ по нищо не се различават от проучванията за конвенционален газ и нефт, като досега у нас са направени над 2 000 такива "традиционни" сондажа и нямало никакви съмнения, че методиката на сондирането е рутинна и не  предполага "никакви земетресения и замърсявания на подпочвените води".

Проф. Стойкова поясни, че е участвала в осем сондажа, направени от нефтени платформи в Черноморския шелф и добави, че преди всеки от тях се е изисквал екологичен план от съответната компания. Този план включва подробно разработени предпазни мерки за "изолиране на водоносните и газоносните хоризонти, както и за защита на околната среда". 

При сондиране в морето е далеч по-голяма опасността от нарушаване на екологичното равновесие, от замърсяване на крайбрежието и на подземните води, отбеляза проф. Стойкова. 

Според нея изискванията към компаниите преди започването на проучванията за шистов газ трябва да са още по-строги.

Няма опасност от замърсяване на подпочвените води и на почвите от предстоящите сондажни проучвания в Североизточна България, заяви Кристалина Стойкова. В тази част на страната главният водоносен хоризонт е на дълбочина между 100 и 500 - 600 метра, докато прогнозните газоносни формации са на дълбочина под три километра под повърхността. Това означавало, че има огромна геоложка бариера от около 2,5 - 3  км скали, които биха предотвратили дори и най-минималните технологични миграции на флуиди или на газ, ако изобщо има такива, смята ученият.

По думите й, вода, пясък и химически добавки се използват не при проучванията за шистов газ, а на по-късен следващ етап - ако се докаже, че има промишлени запаси и започне самият добив. Проучването за наличие на шистов газ се извършва  с традиционна сонда, която работи с глинест разтвор и в него няма "никакви опасни химически вещества". При това сондиране водоносните хоризонти задължително се изолират с метална тръба и с цимент, за да се предотврати замърсяването им от нефт, газ, или от други попътно срещнати водоносни и газоносни хоризонти, обясни Стойкова.

Професорът отбеляза, че едва в последното десетилетие, благодарение на напредъка в технологиите, шистовият газ става достъпен за човечеството като един нов и недокоснат енергиен ресурс.

В Европа се правят проучвания за шистов газ във Великобритания, Франция, Швеция, а в момента Полша, Унгария и България са страните, обявили част от териториите си за търгове и са атрактивни за инвестиции на големите западни компании, отбеляза ученият.

Опасенията на еколозите за очаквани земетресения в резултат на сондирането са несериозни, тъй като, "колкото по-голяма е дълбочината, толкова по-малък е ефектът, който се изпитва върху земната повърхност", коментира доц. Николай Милошев - директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, цитиран от БТА.

На дадения етап, няма никаква опасност проучванията за търсене на шистов газ да предизвикат  земетресения, заяви Милошев. Той каза, че действително, през последните 50 години са правени стотици сондажни проучвания за търсене на нефт и газ в Северна България, а предстоящите сондажи за шистов газ в Североизточна България по нищо няма да се отличават от тези, които са правени досега.

По думите на Николай Милошев не трябва да се очаква, че в резултат на сондажните проучвания за шистов газ ще настъпи някаква промяна в екологичната обстановка, включително и по отношение на земетресенията. На този етап няма никаква опасност за предизвикване на трусове.

Дано наистина да се открие шистов газ, защото това означава, че България ще добие някакъв процент енергийна независимост и ще е много хубаво за страната, коментира Милошев.

Досега няма научни доказателства за опасности или вреди от проучванията за шистов газ, се посочва в становище от Научния съвет на Геологическия институт на БАН. Предварителното насаждане на страх у местното население от земетресения, от замърсявания на питейната вода и на почвата, и от необходимост от изселване на хората, са неоснователни, отбелязват учените.

От Геологическия институт заявяват, че подкрепят извършването на проучвания за установяване на ресурси от шистов газ в България, с прилагането на най-нови технологии и научни методи.

Те считат, че е неразумно България да пропусне възможността да проучи потенциала си от този нов енергиен ресурс - шистовият газ, който е възможно да окаже сериозен положителен ефект на националната ни икономика.

Геолозите посочват, че проучвателните сондажи за шистов газ, които ще бъдат направени, по нищо не се различават от традиционните сондажи за нефт и газ.

Досега у нас няма доказани промишлени запаси от шистов газ, но в случай, че се открият такива и се стигне до тяхното добиване, трябва да има стриктен контрол при спазването на екологичните и техническите  изисквания, се посочва в становището на Научния съвет на  Геологическия институт на БАН.