iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English

Унгарският икономически модел – възход или падение

20.05.2011

Унгария не е от най-богатите страни на европейския континент. Средният доход измерен чрез паритета на покупателната способност е 65% от средния за ЕС-27.

Ако обаче в началото на миналото десетилетие живеехте в Унгария може би щяхте да сте доволни. През 2002 г. социалистическото правителство (тогава на власт) вдигна с 50% всички заплати в публичната администрация. Преди това в рамките на две години с над 90% беше вдигната и минималната работна заплата. Значително бяха увеличени социалните плащания - за майчинство, за деца, за пенсионерите, които получиха и 13-а пенсия и т.н. Освен това, правителството направи страшно големи инвестиции в инфраструктура и особено за магистрали. Само за последните пет години Унгария построи над 500 километра магистрали. Нещо повече от 2007 г. Унгария направи мащабна реформа в управлението на еврофондовете, обедини всички управляващи органи в една мега агенция, с което постигна впечатляващи резултати и дори получи похвала от Брюксел, че е една от най-добре справящите се държава при усвояването на европейските пари. Всичко това звучи много хубаво, но дали беше направено по-подходящия начин и в подходящия момент?

Ако трябва да бъдем честни – отговорът е не. Напръв поглед положителните неща, които се случваха в страната, криеха зад себе си огромни негативи, които тепърва щяха да излизат наяве. Страната беше изправена на ръба на фалита и единствено благодарение на Международния валутен фонд беше спасена от по-дълбоко потъване. Но нека се върнем в началото и проследим какво се наистина случи.

От 1997 г. до ден днешен Унгария страда от хроничен бюджетен дефицит, който на моменти стига дори до 10% от БВП на страната. Или казано на по-разбираем език: представете си всеки месец да харчите 10% повече отколкото получавате като заплата. Започвате да вземате заеми от приятели, но вместо да предприемете мерки и да ограничите харчовете си, вие ги финансирате с нови и нови заеми. Така натрупвате един немалък дълг, но по-лошото е, че идва криза и вие оставате без работа – съответно без заплата в края на месец. С което истинския кошмар започва...

Нещо такова се случи и в Унгария – покрай популистките действия (щедри социални плащания, шоково увеличаване на заплатите и др.), страната натрупа огромни дългове, които бързо надминаха границата от 60% (един от Маастрихските критерии за влизане в Еврозоната) и достигнаха почти 80% от БВП през 2009 г. Публичният сектор остана нереформиран и прекалено голям. Данъците в страната са едни от най-високите, което стимулира сивия сектор, откъдето и по-малко приходи в хазната. Реалният ръст на доходите значително надмина производителността на труда. И ако при растяща икономика и увеличаващи се бюджетни приходи, дълговете и дефицитите не са толкова фатални, то обратното – при икономическа криза става пагубно. Така в навечерието на световната икономическа криза страната беше изправена пред фалит.

Бизнесът също пострада. В редовното си изследване “Doing business” за 2007 г., Световната банка постави Унгария на незавидното 66 място. Причината беше общоизвестна – тежки бюрократични процедури и липса на реформи, които да направят средата по-благоприятна за развитие на бизнес. За сравнение същата година България беше класирана на 54 място.

Така за никого не беше изненада, когато през октомври 2008 г. унгарско правителство подписа споразумение с МВФ, ЕС и Световната банка за спасителен пакет от 20 млрд. евро. Но както знаете заемите от МВФ изобщо не са ‘приятелски’, а са придружени от строги изисквания и ограничения. Рязането на разходи започна – много социални програми бяха замразени, а ДДС шоково скочи от 20% на 25%. Страната избегна фалита, но икономиката изпадна в дълбока рецесия, безработицата стигна двуцифрени размери. Чуждестранните инвестиции намаляха, същата съдба сполетя и износът. Девалвацията на форинта беше недопустима - много голяма част от унгарските заеми бяха в евро, швейцарски франкове или други чужди валути и едно такова действие щеше да ги направи невъзможни за обслужване.

През 2010 г. на власт дойде отново дясното правителство на премиера Виктор Орбан, което ръководеше държавата и през 1998 г. – 2002 г. Последвалите действия на „десния реформатор” предизвикаха недоумение и изправиха на нокти бюрократите в Брюксел, инвеститорите и всички, които имаха поглед над унгарската страна. Първо на шега или не, високопоставени политици от управляващата партия съобщиха публично, че страната е пред банкрут и скоро може да последва съдбата на Гърция. Пазарите реагираха моментално, а еврото удари тогавашното си четиригодишно дъно спрямо долара. Още по-изненадващо през юли 2010 г. премиерът обяви, че спира да се съобразява с наложените строги икономически мерки от МВФ и тръгва по нов курс към икономически растеж. Конкретните мерки, които бяха предложени за постигане на такъв растеж могат да се определят като някакъв неясен микс от десни и леви идеи: временен банков данък, кризисни данъци за телекомите, енергийните компании и фирмите за продажби на дребно. За да бъде запушен бюджетния дефицит беше осъществена частична национализация – бяха пренасочени средствата от частните пенсионни фондове към държавата. Това стана насилствено - тези, които продължиха да внасят за частна пенсия бяха заплашени, че няма да получат държавна. Бяха прекратени и всички договори за публично-частни партньорства. От друга страна Орбан предвиждаше въвеждане на плосък данък от 16% върху доходите, данъчни облекчения за семейства с деца и намаляване на корпоративните ставки.

В края на 2010 г. последваха и други действия на правителството, които събудиха спомените за тоталитарния режим: премахване на правото на Конституционния съд в страната да се произнася по въпроси отнасящи се до данъците, странен медиен закон, който ограничава свободата на словото и др.

В резултат на всичко това през декември агенцията за кредитен рейтинг Moody's понижи рейтинга на страната до най-ниското си инвестиционно ниво - Baa3, а перспективата бе определена като негативна.

Поуките
Ако трябва да определим икономическия модел на Унгария с една дума – то той бил популистки. Прекалено внимание беше обърнато на увеличаване на заплатите и социалните плащания, докато производителността на труда и нивото на публичните услуги останаха на заден план. Зад действията на правителствата на Унгария от последните 10 години стояха хроничен дефицит и постоянно увеличаващ се публичен дълг, което доведе до влошаване на бизнес средата и отлив на инвестиции, спад на износа, понижение на кредитния рейтинг и изправяне на страната пред фалит.

Всъщност унгарският икономически модел беше в разрез с пазарните принципи и показа какво става, когато държавата неумело и неефективно се опитва да променя пазарните закони (шоково увеличение на минимална работна заплата и др.) като в същото време остави много ключови сектори нереформирани.

Положителното от тази история е, че България не пое по курса на Унгария, въпреки че имаше финансовата възможност през 2007-2008 г. да увеличи рязко заплати и социални придобивки. На всички трябва да е ясно, че не може да имаш ниска производителност на труда и в същото време да искаш да получаваш високи заплати.

Източник: Калоян Колев