Почти цяла Европа прогледна колко е трудно да се контролира кризата с мигрантите. Потокът от хора от конфликтни и бедни страни към Стария континент не спира. Нищо не е в състояние да прекъсне вълната от мигранти – нито страхът от смърт в морето, нито границите, нито дългото пътуване.
Ангела Меркел и нейната политика на отворени граници продължават да привличат чужденците към Стария континент като магнит и мнозина се питат защо очевидното недоволство на останалите европейци или на самите германци, или пък засилването на позициите на крайнодесните групировки за сметка на подкрепата към правителството, като че ли въобще не вълнуват или притесняват канцлерката.
Докато някои издигат стени, Меркел пуска мигранти и демонстрира невиждана снизходителност към Анкара, която като че ли ще получи каквото и да поиска, само и само да обещава, че ще държи повечето мигранти отвъд външните граници на ЕС. Парадоксално, но факт – Европа плаща милиарди на страна, която не членка да ѝ пази границите, а в същото време най-голямата икономика на Стария континент казва на мигрантите: "Willkommen!".
В тази ситуация не е изненада, че огромната през 2015 г. подкрепа за Меркел, се срина с цели 30%. Нито пък, че над 80% от германците не смятат, че кабинетът се справя с бежанската криза.*
Това, което Меркел прави, Герхард Шрьодер добре описа като "игнориране на реалността", създаване на впечатленията, че едва ли не държавните граници нямат никакво значение и че Германия има неограничени възможности да обгрижва всички бежанци.
За всеки познавач на модела на германската педантичност е изнанадваща и позицията на германския финансов министър Волфганг Шойбле. Министърът, който не се свенеше да реже всички претенции на гърците по дълга и да си позволява да казва, че икономиката и обществото не са се движили по начина, по който са искали в Еврозоната, сега няма да може да върже собствения си бюджет заради бежанците.
През тази година Германия може би ще позволи на още 1,5 милиона мигранти да получат убежище, 1,1 милиона вече бяха приети от Берлин през миналата.
Прогнозите на Института за икономически изследвания в Кьолн са, че парите, които Германия ще похарчи от федералния бюджет на страната, се равняват на около 50 милиарда евро.
Сметките показват, че ако опасенията за още по-голям наплив се оправдаят, стриктният финансов министър няма да може да формира балансиран бюджет без нови заеми през 2017 година.
Много от федералните провинции ще трябва да увеличат дефицитите по бюджетите си още тази година. През следващата тенденцията ще се засили, а това противоречи на целите на дълговата спирачка, които предвиждат балансиран бюджет до 2020 година.
Въпреки това обаче Шойбле открито подкрепя Меркел и нейната политика на отворени граници. Високопоставеният член на кабинета и уважаван ветеран в ХДС в Хамбург изнесе реч, която хвърли малко повече светлина, относно приема на бежанците: "Мисля, че ние направихме правилното нещо!". Веднага след това изречение дойде и уточнението, че Германия имала специални отговорност предвид своето нацистко минало и ролята си във Втората световна война.
Очевидно обаче не всички германци мислят като него. Подкрепата на ХДС пада с цели 4 пункта до 35%. И ще става все по-трудно за управляващата коалиция да убеждава обществото, че има специална роля заради нацисткото минало на страната отпреди десетилетия. В същото време бездействието на ХДС съвсем резонно води до най-високия ръст за крайнодясната "Алтернатива за Германия" - цели 12%.
Ако се случи така, че опасенията на тези 81%, които не смятат, че кабинетът се справя с бежанската криза, се оправдаят то на епитетите на Шойбле по адрес на крайнодесените - "позор за страната", "мишкари, които трябва да бъдат изобличени" и т.н. едва ли ще се обърне сериозено внимание. Мишкари, може и да са, но страхът на германците е очевиден, след като се пращат 2 пъти повече полицаи да охраняват Кьолн за карнавала. Сега, когато протестите набират сила, все повече стени се строят, а Германия обмисля все пак малко да затегне контрола, Чехия надигна глас, че това автоматично ще пренасочи потока мигранти към нея, а Прага предпочита изместване на шенгенските граници пред това.
А за сравнението на финансиста на нелегалните мигранти с гражданите от ГДР, които също били пресичали границата незаконно през войната, днешните германци скоро ще си кажат тежката дума.
_
* данни от проучване на обществената телевизия в Германия ARD