За 10 г. България е загубила 10% от медицинските си сестри. 10 мерки срещу недостига

Медицинските сестри в България продължават да намаляват, докато броят на лекарите леко се увеличава. За десет години България е загубила над 10% от медицинските сестри и след 2019 година на един лекар вече има средно по-малко от една сестра, а това поставя качеството на медицинските услуги под сериозно съмнение.

Данните за броя на медицинските специалисти в сравнителен план с останалите страни от ЕС показват, че докато при лекарите по медицина и дентална медицина броят им спрямо населението е относително висок, то при специалистите по здравни грижи нещата не стоят така.

Ниският относителен брой на медицинските сестри у нас е резултат на поне няколко проблема, свързани с тяхното обучение, квалификация, реализация, работна среда, заплащане, регионално разпределение и задържане на работа. Тези проблеми са свързани помежду си и на този етап тяхното решение е скрито зад политически и силни лобистки интереси в системата.

Ето как Института за пазарна икономика (ИПИ) предлага да се реши проблема с недостига не медицински сестри:

– Значително повишаване на възнагражденията на медицинските сестри и адекватен механизъм за финансирането им, който да позволи достигане на средствата до тях самите –  удвояването им за една или две години е амбициозна, но необходима цел.

– Разширяване на обхвата на дейностите, които болногледачите и/или недипломираните медицински сестри да имат право да извършват в лечебните заведения при определени условия.

– Намаляване на срока на обучението за медицинска сестра във висшето образование с два семестъра до постигане на минималните изисквания на директива 2005/36.

– Проучване и програма от целенасочени мерки за повишаване на степента на задържане на студени в специалността.

– Привличане на медицински сестри от трети страни: България трябва да се опита да използва ресурса на медицински сестри в страни извън ЕС с активно търсене, стимули за започване на работа.

– Разрешаване на медицинските сестри да имат собствена практика и да договарят самостоятелно с НЗОК нейното заплащане.

– Създаване на ясна пътека за професионално развитие, включваща предвидим хоризонт за заплащане на труда, обучение и етични норми.

– Засилване на стимулите за по-добро регионално разпределение на сестрите заедно с намаляване на броя на болниците и/или селективно договаряне с лечебните заведения.

– Премахване на регулации и ограничения за работа в детски заведения и училища.

– Освен финансиране на лекари и други медицински специалисти за работа в отдалечени региони следва да се обмисли и цялостно трансформиране на здравната система.