Всеки лекар в България обслужва средно по 250 пациента. Това показват данните от изследване на Евростат. У нас на всеки 100 000 души население се падат по 400 доктора. Според този показател България е на седма позиция сред 28-те страни-членки.
С най-много медици разполагат хората в Гърция - по 632 на 100 000 души. Преди България се нареждат още Австрия, Португалия, Литва, Швеция и Германия. Страни като Италия, Испания, Малта, Дания Холандия пък остават след нас в класацията за дела лекари на глава от населението, а Полша е на последно място с най-малко медици – само 230 за 100 000 души, предаде бТВ.
Анализът показва още, че през 2014 г. на основен трудов договор в лечебните здравни заведения у нас са практикували 28 842 лекари. Най-много сред тях са били специалистите в различни направления, следвани по брой от хирурзите, общопрактикуващите лекари, педиатрите и акушер-гинеколозите.
Броят на жените в медицината в България е превишил този на мъжете с около 10%. Младите лекари до 35-годишна възраст пък са били с около 4% по-малко от тези над 65 години.
Около 1,8 млн лекари са практикували в ЕС през 2014 г. Най-много от тях – 333 000, са били в Германия, а най-малко в Малта и Люксембург. Най-голям брой лекари, работещи в болници, е записан в Германия - около 180 хиляди, Франция - 170 хиляди и Италия - 130 хиляди.
Най много лекари в предпенсионна възраст е имало в Италия. Там повече от 50% от медиците са били над 55 години. Във Великобритания пък те са били едва 13%. Най-висок дял на жените-лекари бил отчетен в Естония и Латвия, където близо три четвърти от здравните специалисти са били представители на нежния пол. В Люксембург и Кипър пък мъжкото присъствие в здравеопазването било най-значително.
В следващите няколко десетилетия застаряването на населението в ЕС ще бъде голямо предизвикателство за сектора на здравеопазването и търсенето на лекарски услуги ще се увеличи драстично, твърди анализът на Евростат. Според него се очаква повече от 3% от практикуващите в момента лекари да се откажат от професията си до 2020 г. В резултат на това е възможно да има недостиг на персонал в някои медицински специалности или географски зони.