След преглед на 160 проучвания, изследователи открили "ясни и убедителни доказателства", че щастието е пътят към по-доброто здраве и по-дългия живот, съобщава Telegraph.
Учени от университета в Илинойс твърдят, че позитивните настроения намаляват хормоните, свързани със стреса, и повишават имунната функция. Проучването им освен това заключава, че тревожността, депресията и песимизмът са свързани с голям процент от заболяванията и с по-краткия живот.
Според изследването хората, които са чувствали силен гняв или са живели в среда с много стрес, са склонни да се разболяват по-често и умират по-рано. Това подкрепя по-стари твърдения, според които оптимистичният подход към живота е добър за здравето.
"Бях почти шокиран и със сигурност изненадан, когато видях съпоставените данни", споделя ръководителят на изследването професор Ед Дийнър. Според него общото заключение от всички видове изследвания показва, че позитивизмът, липсата на стрес и депресия допринасят за доброто здраве на хората.
Професор Дийнър отбелязва, че макар настоящите здравни съвети да са съсредоточени върху тютюнопушенето, затлъстяването, хранителните навици и упражненията, може би е време към тях да добравим "бъдете шастливи и избягвайте хроничния гняв и депресията".
Проучването, довело до тези резултати, е направено сред осем различни вида дългосрочни изследвания и експериментални проучвания, включващи хора и животни.
Според едно от тях, изследващо 5 000 студенти за период от повече от 40 години, най-песимистично настроените от тях са с тенденцията да умират по-млади.
В друго проучване, включващо 180 католически монахини, учените открили, че тези, които пишат позитивни неща в автобиографиите си за началото на 20-те си години, надживяват тези, които пишат по-отрицателно за младините си.
Животните, които живеели в по-стресови условия, като претъпкани клетки, имали по-слаба имунна система и са по-предразположени към сърдечни заболявания. Те също загивали в по-ранна възраст, отколкото тези, които живеели в по-малко пренаселени условия.