Няколкостотин хиляди милиарда вероятно са планетите с размерите на Земята, които пътуват свободно между звездите в Млечния път и са способни да носят живот върху себе си. Това твърди международен екип от учени, ръководени от проф. Чандра Викрамасинге, директор на Центъра по астробиология към Университета в Бъкингам.
Учените предполагат, че тези способни да носят живот планети са се образували в ранната Вселена, няколко милиона годили след Големия взрив.
Освен това благодарение на огромния си предполагаем брой тези планети образуват по-голямата част от т.нар. "липсваща маса" на галактиките, предполагат специалистите. Тази липсваща маса, която астрономите са склонни да обяснят със загадъчната тъмна материя, създава нужната гравитация, която задържа звездите в галактики.
Ако теорията на астрономите от Университета в Бъкингам е вярна, то на всяка отделна звезда в Млечния път би трябвало да се падат средно по няколко хиляди планети.
Наред с това учените изчисляват още, че подобна блуждаеща планета би трябвало да преминава през вътрешната част на дадена планетна система средно веднъж на 25 милиона години. При всяко преминаване тя вероятно обменя материя с планетите от системата (под формата на астероиди и звезден прах), като част от тази материя може да включва и микроскопични живи организми.
Ако тази теория е вярна, това би означавало, че планетите-скитници са един от начините за разпространението на живота в галактични мащаби.