Поп-рок срещи с Анеке ван Хийрсберхен

Първата ми среща с Анеке ван Хийрсберхен беше преди близо година. Видях я във фоайето на хотела, в който настаняваха изпълнителите на Spirit of Burgas. Знам, само че запомних една огромна усмивка и русата й коса.

Така и не успях да слушам Анеке на фестивала, така че когато чух, че тази година пристига у нас за "6 години Тангра Мега Рок”, вътрешно ликувах. И имаше защо.

Този път сцената не беше на бургаския плаж, а доста далеч от морето - в столичния клуб Mixtape 5, но усмивката на певицата беше същата. В 20.34 ч. всички в залата се усмихнаха до уши, когато холандската звезда се появи пред нас.

За разлика от редица други претенциозни изпълнители, Анеке ван Хийрсберхен беше без подгряваща група и излизането й на сцената стана само с четири минути закъснение, което само подсказа, че срещу нас стои готин човек, който държи на феновете си.

Без празни приказки, шоуто започна подобаващо с парчето "Feel Alive” от новия албум на Анеке "Everything Is Changing” . Последва "My Boy” от същия проект и бавно започнахме да се потапяме в поп-рок мелодиите. Дори, докато пееше "Take Me Home”, на певицата й личеше, че изобщо не й се ходи вкъщи, а се чувства все по-добре пред българските си почитатели. Те пък, от своя страна, не спираха да размятат фотоапарати с надеждата да запечатат поне частица от чара на Анеке.

След първите 4-5 парчета, концертът взе да набира скорост, докато не навлязохме във втората част, където ни очакваха доста по-тежки рифове. "Saturnine”, която познаваме от времето на Анеке с The Gathering, буквално отнесе главите на всички.

Междувременно чухме няколко забавни истории от вокалистката, включително за изпълненията на бандата й пред холандски фермери и си дадохме сметка, че сред нас тя се чувства далеч по-уютно и приятно, отколкото сред фермерското съсловие в Холандия.

Mixtape 5 беше толкова зареден с енергия, че самата изпълнителка изглеждаше приятно изненадана от топлия прием и от факта, че всички знаят текстовете на песните й. Безспорно гигът може да се похвали със страхотна атмосфера, с една идея по-интимно усещане и с един невероятен глас.

Анеке и музикантите й се скриха зад сцената, за да ни подканят да ги извикаме на бис, което веднага се случи. Бисовете в крайна сметка станаха три, за учудване на самата певица, която накрая се появи сама на сцената. Абсолютната й изненада от това, че публиката не спира да я вика, личеше по наполовина облечената й жилетка и факта, че беше тотално неподготвена за поредна поява пред нас.

Дългоочакваната от всички "Hey Okay” прозвуча в изпълнение единствено на Анеке, която побърза да грабне китарата си и да се сбогува подобаващо с феновете си. Оказа се, че певицата помни само припева, но това не попречи на всички да пеят с цяло гърло заедно с нея.

И дори изтърканото "на-на-на” прозвуча толкова искрено, че сложи възможно най-чудесната точка на концерта.