Водеща роля на България в иновативен европроект за по-безопасни тръбопроводи

Европейците са постоянно в движение. Всеки ден повече от 30 000 полета минават през територията на Стария континент, а динамиката по пътищата е още по-голяма. Статистиката сочи, че около 291 милиона автомобила или средно по две коли на човек кръстосват пътните артерии в Европа. Лесното придвижване е неразделна част от живота ни, а двигателната сила, която прави всичко това възможно, е енергията.

И ако приемем, че енергията е живителната сила на модерното общество, то тръбопроводите, пресичащи територията на Европа, са своеобразните артерии, които захранват България и други държави с ресурси като сурови горива, природен газ и петролни продукти. Надеждността на тези тръбопроводи е от изключително значение за енергийната сигурност на всяка държава, което обосновава сериозния интерес на Европейския съюз (ЕС) към тази тематика. Ето защо ЕС инвестира в редица инициативи в енергийния сектор. В рамките на един от тези проекти, група български учени изиграва ключова роля, довела до значителни подобрения в сигурността на европейските тръбопроводи.

Пълното име на проекта – "Иновативни безразрушителни тестове и напреднал съставен ремонт на тръбопроводи с дефекти на обемни повърхности" (INNOPIPES) – може да звучи като скоропоговорка, но важността на резултатите, които проектът постига, не подлежи на съмнение. INNOPIPES получава финансиране по програмата на ЕС "Мария Склодовска Кюри" (MSCA), която подкрепя професионалното развитие и обучение на изследователи от цял свят, като по този начин стимулира конкретни резултати в сферата на съвременните научни предизвикателства. Проектът продължава от септември 2012 г. до август 2016 г. и е финансиран по схемата за обмен на персонал в областта на научноизследователската дейност и иновациите (RISE), която има за цел да подпомогне взаимодействието между водещи организации от академичните и неакадемични среди.

Един от основните партньори по проекта е Институтът по механика към Българската академия на науките. Учените от Института си сътрудничат с академици и представители на индустрията от Полша, Латвия, Румъния, Беларус, Украйна и Русия. Професор Митко Миховски, който координира българския екип, сподели, че професионалният обмен е донесъл ценен опит на него и колегите му. "България подобри осезаемо подхода си към разработването и изследването на нови съставни материали за ремонтни дейности на тръбопроводи", изтъкна проф. Миховски. "Освен това, успяхме да проведем обучения в сферата на безразрушителните тестове, използвайки иновативни методи за тестване на тръбопроводи", допълни той.

Според българския учен проучванията, осъществени в рамките на проекта, са дали възможност да се подобри ефективността и безопасността на газовите трансмисии. "Този опит несъмнено ще ни бъде от полза при оценяването и ремонтните дейности на тръбопроводите в България", подчерта проф. Миховски. Професор Барканов от Техническия университет в Рига (Латвия) смята, че техниките, разработени по време на проекта, биха могли чувствително да удължат експлоатационния срок на тръбопроводите, пестейки не малко средства на данъкоплатците и държавните бюджети.

В рамките на четири години проектът INNOPIPES постигна конкретни резултати, които доведоха до усъвършенстване на вече съществуващите методи и разработване на нови такива, насочени към откриване и отстраняване на дефекти и повреди по тръбопроводите. INNOPIPES създаде нова процедура за установяване издръжливостта на ремонтираните тръбопроводи, както и нови методи за оценяване ефективността на извършените ремонтни дейности по повредени тръби. Всичко това допринася за по-безопасния и ефективен пренос на енергия, което може да бъде от голяма полза за България. С редица амбициозни енергийни проекти в ход, включително междусистемната газова връзка Гърция – България и газовия хъб "Балкан", България се позиционира като двигателна сила на промените в енергийния сектор на Балканите и в Европа.