На етикета на буркана задължително трябва да пише "пчелен мед", а не "мед от ..."

Годишно в България се произвеждат между 8 и 12 хил. тона мед, като голяма част от него се изнася. През последните 10 години обаче броят на регистрираните пчелари е намалял 3 пъти, алармираха браншовите организации на производителите на мед. 

Пчеларите у нас продължават да имат проблеми както с ниските изкупни цени, които търговците им предлагат на едро, така и с фалшифицирането на пчелния мед. 

Пред БНР председателят на Сдружение "Обединен български пчеларски съюз" Михаил Михайлов подчерта, че проблемът с фалшифицирането на меда е отдавна, но едва в последните години в страни от ЕС се повдига този въпрос. Той подчерта, че тази година е създадена и Европейска асоциация, чийто първи приоритет е именно борба с фалшификаторите на меда. 

Фалшифицирането на меда означава мед, който има физико-химични данни, различни от стандартните, обясни Михайлов в предаването "Преди всички".

По думите му на етикета задължително трябва да пише "пчелен мед", а не "мед от ...". Често пъти в тези медове пчелите са били подхранвани със захар и други подсладители по време на медосбор, подчерта той и добави, че при такова подхранване се стига до фалшифициране на меда. Самите пчелари правят това, отбеляза Михайлов и беше категоричен:

"Добросъвестни пчелари не биха допуснали това. Имаме Закон за пчеларството, в който има забрана за използване на подсладители по време на медосбор".

Фалшифициране на меда може да се извършва и при преработвателите, добави пчеларят. 

Той апелира потребителите да изискват от продавача документ за качеството на меда. 

Михайлов посочи и друг проблем - ниската изкупна цена на едро, която, по думите му, е 3-3,5 лв. за 1 килограм и тя е такава от десетки години. Според него това е основната причина пчеларите да се отказват: 

"Дори да произведат мед, няма как да го реализират. Реализацията на дребно на по-висока цена става много трудно. Българинът не е научен да консумира мед".