"Вояджър" вече ни маха от звездите

Този път това е обявено официално – човечеството направи още една крачка извън "люлката" – първият изкуствен обект, космическият дълголетник "Вояджър 1" излезе извън границите на Слънчевата система и вече е в междузвездното пространство.

"Вояджър" смело навлезе там, където никога не е прониквала сонда, и по този начин направи едно от най-значителните технологични достижения в аналите на историята на науката. Тъй като той е проникнал в междузвездното пространство, това отваря нова глава в човешката наука", казал зам.-ръководителят на НАСА Джон Грансфелд, цитиран от американската асоциация за съдействие на развитието на науката (AAAS).

"Възможно е бъдещите изследователи на Далечния космос да уловят "Вояджър", нашия първи междузвезден посланик, и да се замислят как тази смела сонда е помогнала да стане реално тяхното бъдеще", добавил Грансфелд.

Сега НАСА не жали фанфарите, но самата историческа крачка е направена още преди година, през август 2012-а. Тогава някои учени заявиха, че границата на хелиосферата е пресечена. НАСА обаче опроверга твърденията и ги нарече преждевременни.

Къде е границата?

На края на Слънчевата система няма гранични ограждения и контролно-пропускателни пунктове. За граница се смята пределът на хелиосферата – мехур, запълнен със слънчев вятър. Това е поток заредени частици, които "измитат" всичко в околослънчевото пространство. Отдалечавайки се от звездата, частиците постепенно губят скорост и в даден момент техният "напор" се оказва прекалено нисък, за да преодолее съпротивлението на междузвездната плазма.

Тук слънчевият вятър рязко се забавя, възниква ударна вълна и именно на това място се намира границата на хелиосферата – гигантски мехур, запълнен със слънчев вятър и вещества със слънчев произход. Зад тази граница се намират междузвездната среда и междузвездният газ, чиито свойства кардинално се различават от "вътреслънчевата".

"Вояджър 1" е преодолял границата на ударната вълна още през 2004 година и оттогава лети в хелиомантията – област, запълнена със свит и турбулентен "слънчев" газ. През всички тези години учените чакаха той да проникне в хелиопаузата – област, в която вече няма слънчев вятър, тоест да излезе в междузвездното пространство. Сега апаратът се е отдалечил на около 125 астрономически единици, тоест 125 пъти по-далече от средното разстояние между Слънцето и Земята.

"Очаквахме, че хелиопаузата ще бъде на разстояние около 140 астрономически единици. Когато през август 2012 година открихме резки колебания в параметрите на космическите лъчи, това беше голяма изненада за нас", казва пред РИА Новости Владислав Измоденов, завеждащ лабораторията на Института за космически изследвания на РАН, който участва в друг хелиосферен проект на НАСА – изследвания със сондата IBEX.

Тогава уредите на борда на апарата фиксирали рязко увеличение на потока галактични частици и едновременно практически пълно изчезване на заредените частици с хелиосферен произход. "Веднага стана очевидно, че "Вояджър" е влязъл в нова област от космическото пространство", казва Измоденов.

Но НАСА реши да не прави гръмки изявления. Според тях, да се говори за излизане в междузвездното пространство, било още рано – уредите на сондата не са фиксирали смяна на посоката на силовите линии на магнитното поле от "слънчево" с "галактично", а това означава, че апаратът още се намира в хелиосферата.

По-късно в научните списания се появиха още няколко статии, чиито автори доказваха, че "Вояджър" вече е "навън". Но научният ръководител на проекта Ед Стоун всеки път обявяваше, че подобни изводи са преждевременни.

"Скочихме на крака"

Последна капка станали данните от уреда PWS на борда на сондата, получени от екипа на Дон Гарнет от университета в Айова. Той и колегите му анализирали данните за вълновите електрически характеристики на плазмата около "Вояджър" и открили, че концентрацията на електрони е около 0,08 на куб. см – това е около 10 пъти по-малко, отколкото трябва да бъде в хелиосферата.

"Ние буквално скочихме от столовете си, когато видяхме тази графика – тя показваше, че космическият апарат е в абсолютно нов регион, чиито свойства са съпоставими с тези, които очаквахме да срещнем в междузвездното пространство, и напълно различни от тези, които са вътре в "слънчевия мехур". Очевидно сме преминали границата между слънчевата и междузвездната плазма, вероятно през август 2012 г.", казва Гарнет.

"Защо хелиосферата се оказва по-близо, отколкото смятахме, предстои да разберем. Имаме някои идеи, но предстои още да поработим", отбелязва Измоденов.

"Водородна стена"

Едновременно с това, както казва Измоденов, все още не може да се говори, че апаратът "чувства" междузвездната среда такава, каквато е тя.

"Ние излязохме в област междузвездна среда, която "знае" за съществуването на слънчевия вятър. Тоест слънчевият вятър измества междузвездната среда, образувайки такъв "мехур". От това, че той избутва междузвездната среда, се променят нейните параметри", казва ученият.

Според него пред апарата е така наречената водородна стена – зона с повишена концентрация атоми и водородни йони, чието съществуване е предсказано от руски астрофизици през 1991 г.

"До несмущаваното междузвездно пространство е още далече – не по-малко от 20-40 астрономически единици", добавя ученият.