Агенти в расо: Русенският митрополит Неофит

Поредицата на iNews за висшите духовници, сътрудничили на Държавна сигурност продължава с досието на Русенския митрополит Неофит.

Неофит всъщност е един от малцината представители на Светия синод, които излязоха публично с обяснение, след като Комисията по досиетата обяви данните, за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Той призна, че се е срещал с представители на службата, но защото те се интересували от участието на български духовници в конференции в чужбина и им е разказвал за пътуванията си зад граница. Духовникът обаче заяви, че не е преминал обучение за агент и никога не е донасял за определени лица.

Според съхраненото в архивите на бившата Държавна Сигурност Русенският митрополит Неофит е работил за VI управление на ДС под псевдоним "Симеонов".

В досието му е запазено предложение от 1983 г. от вербувалия го и ръководилия го служител той да бъде назначен за агент на службата заради необходимостта от "наблюдение на дейността и поведението на висши реакционно настроени духовници от БПЦ и оказване влияние върху тях" и за участия в международни мероприятия на църквата.

В документите липсват собственоръчно написани от "Симеонов" сведения, както и документи за получени възнаграждения или награди. Празна е и графата за "обектите", по които е работил.

В папката се пазят само сведения от ръководилите го офицери и донесения за него от други агенти.

Като "интелигентен, с много добра обща и богословска подготовка", ползващ се с доверието на патриарх Максим и други висши духовници заради дълбоката му религиозност – това описание дава вербовчикът за Неофит. Той обаче отбелязва, че неговото разбиране за религията и мястото на църквата в социалистическа България "все още не е напълно избистрено".

В досието на Русенския митрополит се пази агентурно сведение за него от 1979 г., преди да бъде вербован. Там донасящият, съобщавайки на принципа "приятел ми каза", отбелязва, че в последните години Неофит е станал много предпазлив в изказванията си и дори бил заявил, че "човек в днешно време трябва много да внимава да не се изпуска, защото не знае от къде какво ще му дойде".

В крайна сметка "Симеонов" е "отлъчен" от тайните служби, след като е престанал да сътрудничи. В редложението от 1990 г. за изключване на "Симеонов" от агентурния апарат на ДС "поради отказ от сътрудничество". "Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за спазване на старите традиции в православната църква", се посочва в мотивите.

Отбелязва се, че Неофит е станал особено активен, след демократизацията и "започна открито да поддържа тезата за самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност", че се явява редовно на срещите, "но не проявява инициатива".

"Въпреки положените усилия за укрепването му като агент, през м. март 1990 той категорично отказа да се среща и поддържа връзка с представители на тези органи", пише ръководилият го агент. В предложението за изключване от ДС  е отбелязано, че работното дело на "Симеонов" трябва да се унищожи, "като декларация за неразгласяване да не му се взема".