От 2007 г. у нас действа наредбата за защита на специфични български храни, но отговорността на държавата остава неосъзната. Въпрос на политика е откриването на тези храни и продукти, регистрирането им и поддържането на традициите.
За сравнение в Италия има над 4 000 такива продукта, за чието съхранение и популяризиране има държавна политика и правна регламентация. Също там се развива т. нар. агритуризъм - в съответното населено място минимум 50% от предлаганата храна трябва да е собствено производство.
"Хората, които харесват селския туризъм, определено очакват и търсят местни храни и проявяват предпочитания към тях. Така че отново имаме два пласта на интерпретация – липса на държавен ангажимент и подчертан интерес от страна на обществото", разказва координаторът на движението Slow Food Десислава Димитрова пред BizNews.bg.
Радващото е, че интересът към качествената храна и особено нейния произход нараства постоянно. Много млади хора у нас се интересуват от "бавния живот”, допълва още тя.
Ще можем ли да защитим като традиционен продукт българската ракия пред ЕС?
Според Димитрова едно от условията в европейските регламенти и, съответно - отразено в нашето законодателство, е продуктите, които се предлагат за защита, да имат поне 25-годишна история на пазара. "Тези продукти у нас са много малко, като оставим настрана колко те се произвеждат по традиционен начин. Защото и ракията като продукт се произвежда основно в заводи, а не по традиционен начин като малко производство", коментира още Димитрова.
Поради начина на развитие на нашето селско стопанство в периода на социализма традиционните рецепти са съхранени единствено в семействата и понастоящем остават "скрити” за българския потребител. Това прави тяхното откриване, регистриране и евентуално развитие много трудно.
Необходима е държавна политика за това, финансови инструменти и подкрепа, призовава още Димитрова.
Какво още разказа координаторът на движението Slow Food за поддържането на традициите у нас.