Ирак и Обама понижиха цената на петрола

Новата седмица започна със спад в цената на петрола, след като в събота Ирак потвърди, че ще увеличи няколко пъти нефтената си продукция в близките години въпреки резервите, които изказа в това отношение Международният валутен фонд (МВФ), съобщава АФП.

Иракските власти прогнозират, че до края на годината производството на суров петрол в страната ще достигне три милиона барела дневно.

"Правителството освен това смята, че чуждестранните петролни компании са сериозни, що се отнася до осъществяването на договорните си задължения, целящи достигане на производствен ритъм от 12,5 млн. барела през 2017 г.", посочват от Багдад.

Влияние върху цената на петрола в понеделник оказа и изказване на американския президент Барак Обама пред CBS. От думите му стана ясно, че ситуацията с високата задлъжнялост на САЩ не се подобрява, като Обама дори предрече, че "може да станем свидетели на по-остра рецесия от досегашната".

В резултат на тези мрачни прогнози за икономиката в електронната неприсъствена сесия на борсата в Ню Йорк стойността на петролните фючърси с доставка през юни паднаха с 1,30 долара до 98,35 долара за барел. В азиатската сесия суровината се търгуваше за 98,79 долара за барел.

Въпреки понижението обаче засега цената на черното злато е с 41% по-висока, отколкото през миналата година.

Като мярка за укротяване на поскъпващия бензин САЩ възнамерява да стимулира добива на петрол на собствена територия. Поскъпването се подклажда и от незапомненото наводнение по Мисисипи, което заплаши работата на втората най-голяма рафинерия на американска земя.

В Лондон сортът Брент също поевтиня, но по-скромно – с 44 цента до 113,39 долара за барел.

Не е за подценяване и влиянието на скандала от уикенда покрай шефа на МВФ Доминик-Строс Кан, който беше обвинен в сексуално посегателство от камериерка. Новината, която със сигурност ще окаже влияние върху по-нататъшната му кариера, внесе смут и на валутните пазари, където доларът поскъпна срещу еврото.

Според пазарни анализатори, цитирани от Wall Street Journal, несигурността около управлението на фонда внася напрежение и относно надеждите за възстановяване на финансово нестабилни страни от еврозоната, като Гърция например, които разчитат на помощ от международните си партньори.