Световната банка: Три вълни от войната удрят глобалната икономика

Войната нанася удар върху световната икономика на три последователни вълни - първо чрез скок в цените на енергията, след това чрез поскъпване на храните, а накрая чрез ускорена инфлация и по-високи лихви, които оскъпяват дълга. Това е основната оценка на Световната банка в нов доклад, който предупреждава за задълбочаващи се глобални рискове, особено за развиващите се икономики.

Според институцията цените на енергията се очаква да нараснат с 24% през 2026 година и да достигнат най-високите си нива от началото на пълномащабната война в Украйна насам, ако най-сериозните прекъсвания в доставките, причинени от конфликта в Близкия изток, приключат през май.

В последния си доклад за перспективите пред стоковите пазари Световната банка предупреждава, че ако военните действия ескалират и смущенията в доставките продължат по-дълго от очакваното, цените на суровините могат да се покачат още повече.

Базовият сценарий на банката предполага постепенно възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток до почти предвоенни нива до октомври. Въпреки това институцията предупреждава, че рисковете са силно насочени към още по-високи цени.

Очакванията са общите цени на суровините да се увеличат с 16% през 2026 година, движени от поскъпването на енергията, торовете и рекордните нива при някои ключови метали.

На този фон цените на петрола продължават да растат заради липсата на напредък в усилията за прекратяване на войната между САЩ и Иран и продължаващите затруднения в Ормузкия проток. Това държи извън глобалните пазари значителни количества енергийни ресурси, торове и други суровини от Близкия изток.

Към следобедните часове фючърсите на Брент се повишаваха до около 110,50 долара за барел, а американският лек суров петрол WTI достигаше 99,25 долара за барел.

Световната банка определя атаките срещу енергийната инфраструктура и прекъсванията на корабоплаването през Ормузкия проток като най-големия шок в петролните доставки в историята. Преди войната през този маршрут преминаваше около 35% от световната морска търговия със суров петрол.

Докладът прогнозира и 31% ръст в цените на торовете през 2026 година, основно заради 60-процентен скок при карбамида - най-широко използвания азотен тор.

Това според банката ще увеличи натиска върху глобалното снабдяване с храни, ще намали доходите на фермерите и ще постави под риск бъдещите реколти. По оценки на Световната продоволствена програма още 45 милиона души могат да изпаднат в остра продоволствена несигурност, ако войната се проточи.

Световната банка очаква инфлацията в развиващите се икономики да достигне средно 5,1% през 2026 година спрямо 4,7% година по-рано, което е с цял процентен пункт над прогнозите отпреди войната.

При продължителен конфликт в Близкия изток инфлацията в тези икономики може да се ускори до 5,8%, предупреждава институцията.

Очаква се и икономическият растеж да понесе удар. Прогнозата е развиващите се икономики да нараснат с едва 3,6% през 2026 година, под предварителните очаквания за 4% растеж преди началото на войната.

Според оценките на институцията цените на Брент са останали с над 50% по-високи в средата на април спрямо началото на годината. Средната цена на Брент се очаква да достигне 86 долара за барел през 2026 година при 69 долара през 2025 г.

При по-негативен сценарий, ако ключова нефтена и газова инфраструктура понесе нови щети и износът се възстановява бавно, цената на Брент може да достигне средно 115 долара за барел още тази година.

Главният икономист на Световната банка Индермит Гил предупреждава, че именно тези три вълни на кризата - енергия, храни и инфлация - могат да нанесат най-тежкия удар върху най-бедните страни и да задълбочат проблемите на силно задлъжнелите развиващи се икономики.