Агенти в расо: Видинският митрополит Дометиан

Видинският митрополит Дометиан е един от 11-те членове на Светия Синод, за които Комисията по досиетата обяви, че са имали агентурно минало за комунистическите тайни служби.

Дни, след като стана ясно, че е бил сред духовниците с картончета от ДС, митрополит Дометиан заяви, че е изпълнявал служението си "по съвест и по дълг" и "никога не съм си позволил да подценявам личността на когото и да е и да казвам мнение – неприлично или недостойно, което би му донесло лични неудобства и недобри последици".

Димитър Вълчев Топузлев, както е светското име на Видинския митрополит Дометиан, е вербуван за агент на ДС през 1972 г., когато е бил главен секретар на Светия Синод. Той е донасял за Шесто управление за борба с идеологическата диверсия под псевдоним "Добрев".

В двата тома на работното му дело се пазят собственоръчно написани от него сведения и документи от ръководили го щатни служители. В папките могат да се проследят имената на близо 200 чужди граждани и около 50 българи, които са засечени след негови сведения.

Донасял е основно за делегати на международни църковни конференции, провеждани в страната и в чужбина и за посещения на чуждестранни духовници у нас. Не липсват обаче и сведения за български емигранти и за негови духовни братя, а на моменти думите му преминават добрия тон.

Така например през 1971 г. тогава кандидат агентът "Добрев" изразява почуда от  митрополита на САЩ, Канада и Австралия Андрей  – "как може един толкова възрастен човек и висш духовник да бъде толкова подъл и лош" и дори го нарича Распутин.

Друг път пък, докато разказва на ръководилия го служител за предстоящо заминаване на трима български монаси в Зографския манастир, издава, че Галактион (сега Старозагорски митрополит – б.р.) "се опитал да хитрува" като отказал да отпътува под предлог, че родителите му били против и дори го оплакали в знак на несъгласие. Друг духовник обаче поверително споделил, че се е срещнал с родителите на Галактион и те се радвали, че синът им ще служи в Атон.

"Добрев" не се свени да роптае пред службите и от ръководителите си. Веднъж недоволствал от назначаването на началник на административния отдел на Светия Синод, "като смята това за удар по неговата работа и авторитет". Друг път възразява "особено остро" на заповед на патриарх Максим, с която се забранява "черното духовенство" да използва синодалната почивна станция в Несебър.

В трети случай пък се ядосва на главата на БПЦ, защото предложил за работа в Торонто епископ, който не знаел езици. "Добрев" реагира остро (...) като заяви, че това било отплата за превозваните с джипа на Бачковския манастир продукти за патриарха", пише водещият го офицер. В случая агентът дори предупреждава, че ако предложението на патриарха стане факт, "поради неговата (на епископа – б.р.) консервативност, фанатизъм и негодност, вместо полза може да допринесе само вреда на делото на задграничната епархия".

В досието на Видинския митрополит е запазено и сведение от ръководилия го служител Васил Вутов от техен разговор за брата на Дометиан – свещеникът в Кърджали Благой Топузлиев, който през 1971 г. е арестуван заради острите си антикомунистически проповеди, изкарва 7 години в затвора, а след това му е забранено да проповядва и е изгонен от страната. В разговор за "провинилия" се брат Дометиан заявил, че "местните власти упражнявали известна дискриминация" срещу него. Вутов обаче набързо му припомнил, че няма как да не е знаел за настроенията на брат си и разговорът приключва.

Макар че Дометиан осведомява службите основно за чуждестранни духовници, в досието му има и любопитни сведения за български емигранти. В него се пазят доноси за световноизвестния скулптор проф. Любомир Далчев, емигрирал в САЩ и, както е отбелязано от службата – изменник на родината. В сведения за връзките на професора с българската "вражеска емиграция" агентът отбелязва, че съпругата му е "хвърляла огън и жупел" срещу властта в страната, докато той бил по-умерен.

В друго донесение след посещение на делегация на БПЦ в Лондон през 1973 г. "Добрев" разказва за срещата си с Владимир Симеонов – емигрант, работил за BBC, който е открит мъртъв в дома си само две седмици след убийството на дисидента Георги Марков и за чиято смърт британските служби подозират, че е свързана с "българския чадър".

Агентът описва подробно срещата със Симеонов, който е бил изпратен от редакцията на BBC, за да отразява посещението на българските духовници. "Добрев" разказва, че българинът е бил аспирант  по психология и му била "спусната" дисертация на тема "Критика на фроидизма", но той не бил съгласен да критикува.

Няколко години по-късно – през 1978 г., от разговор с "Добрев" ръководилият го щатен служител разбира, че при посещение в Лондон е обсъждан въпроса за организиране на българска църковна община на Острова. "Счело се, че за сега обстановката не е подходяща за това, поради раздухване в Англия случая с бегълците Георги Марков и Владимир Симеонов", се отбелязва в сведението.

Въпреки че службите са имали доверие на "Добрев" и след негови сведения са изготвяни справки за КГБ и за органите за сигурност в ГДР, с напредването на "кариерата" му на агент под негови доноси често е отбелязано: "Сведението съдържа остаряла и известна информация, но е взето с оглед укрепването на агент "Добрев".

Досието на Видинския митрополит е изпратено в архива на ДС през 1988 г. В комисията по досиетата липсват данни кога е снет от оперативен отчет.