Агенти в расо: Врачанският митрополит Калиник

Врачанският митрополит Калиник – един от шестимата висши духовници, които през 1992 г. поставят началото на разкола в Българската православна църква, е бил противник на патриарх Максим много преди събитията от началото на демокрацията. Това проличава при прочита на 300-те страници, в които е събрано досието му.

Ден след като Комисията по досиетата освети 11 членове на светия синод с агентурно минало, врачанският митрополит поиска прошка, а също увери, че не е донасял нищо лошо за никого.

Калиник е вербуван през юли 1968 г. Работил е за ДС под агентурните псевдоними "Рилски" и "Велко". Той е давал информация за пътуванията си зад граница и за чужденци, които посещавали църквите у нас. Не са малко обаче донесенията и за български духовници, давал е сведения и за това колко хора влизат в храмовете по празници.

Така например през 1968 г. все още кандидат-агентът съобщава за посещаемостта в църквите на Великден, която била много по-висока от предишни години и на службата дошли предимно младежи. Според него обаче това било продиктувано от "любопитство, а не от някакви религиозни чувства".

В агентурните сведения на врачанския митрополит често се среща името на патриарх Максим. Скоро след ръкополагането му агент "Рилски" донася: "От епископ Калиник зная, че при неговото ходене в началото на октомври в София предпазливо се е говорило, че патриарх Максим не твърде сполучливо е заел патриаршеската катедра. Минавал за прогресивен и църковен човек, а много въпроси не разрешавал в този дух. Бил себичен, неконтактен и със слабо представителство". Докато разяснявал това на ръководилия го офицер Калиник между другото се поинтересувал обсъждана ли е кандидатурата му за задгранична работа по духовна линия.

По-късно, вече като агент "Велко", критикува патриарха, че "го интересувала само своята лична особа и хвалебствия по негов адрес".

Агентът докладва и за други висши духовници, за преподаватели в Семинарията и богослови. След участие на българска делегация на международна конференция в чужбина той разкрива, че сегашният митрополит Дометиан е флиртувал с жени.

Донася и за изказване на митрополит Пимен, който разкритикувал тогавашната власт, споделяйки, че "все по-надолу отиваме" и "професори им пишат словата, а те дори не могат да ги прочетат както трябва".

За наш богослов пък казва, че пишел "официални и субективни доклади" и добавя: "Още повече, че този човек е от върл фашистки произход".

Въпреки откровените доноси в досието на Калиник, не липсват и критики към него от страна на висшите служители. След негови сведения се срещат забележки, че не винаги е уведомявал ДС своевременно за някои събития или изобщо не дава информация за някои проблеми в дейността на църквата.

В свой рапорт пък ръководилият го офицер съобщава, че е направил забележка на агента, че не проявява достатъчна активност и самоинициатива и обобщава: "Въпросите, които опират до него, ги смята за клюки, дребни и непредставляващи интерес за органите на ДС, поради което отбягва да ги съобщава, а само когато пряко се запита, тогава дава отговор. Прави впечатление, като че ли гледа да разбере какво ние знаем за дейността на духовенството в русенската епархия, вместо той да ни информира, без да го питаме."