В село Шарани с нетърпение чакат Никулден

На Никулден на жителите на габровското село Шарани най им приляга да сложат на трапезата си шаран. Нищо, че са останали пет-шест души.

Хората там са мераклии. От Пловдив вече са им доставили шарани, обаче шаранчани не ги признават, защото рибата е хранена с фураж, разказва кметският наместник на селото Първан Банзаров, цитиран от БТА. Затова местните жители чакат да мине покрай тях камионче със свежа високопланинска родопска пратка.

Шаранчани са и почитатели на класиката - рибата най-често се приготвя пълнена с орехи и лук. Има и такива, които правят рибник с тесто.

Версиите за името на селото, основано през 1700 г. и намиращо се на 3 км от Габрово, са две. Според едната - селото се заблатява в долния си край, където се смята, че е имало риба. Другата версия е основана на игра на думи. Когато в селото се строяла къща, съседите са казвали за новодомеца: "ще плаща по няколко гроша и ше рани по повод градежа".

С постоянен адрес в "никулденското" село са пет-шест пенсионери, като най-възрастна е баба Мария на 83 години. С адресна регистрация са десетина души. Най-известният шаранчанин е бил военен и е починал преди пет години.

Преди години в селото са живели около стотина души, а обезлюдяването му започва отпреди 1944 г., разказва кметският наместник. Хората са си тръгнали, защото са търсили земя. Сега в селото има тридесетина къщи.

Чужденци не проявяват интерес към селото, като причини са безводието и това, че в близост до него има сметище.

В селото няма магазини, три пъти в седмицата минава камионче, което доставя предварително записаните поръчки.

Черкуването на шаранчани става в съседно село.