Защо вотът на доверие няма да роди новия Ахмед Доган

След поискания от премиера вот на доверие за цялостната политика на правителството му медиите се напълниха с неминуемите паралели между сегашната ситуация и онова парламентарно гласуване от зората на демокрацията, когато Филип Димитров беше "подхлъзнат" от Ахмед Доган и сдаде властта, а с това и надеждите на милиони българи за бързи и кардинални промени в родната политическа действителност.

Макар и някои сходства наистина да се набиват на очи (нито СДС в началото на 90-те, нито ГЕРБ сега имат пълно мнозинство, което ги принуждава да разчитат на външна помощ), като цяло случаят е съвсем различен. Докато политическата сила на Димитров беше пъстра по състав и се състоеше от цели 15 формации, напрежението между които бавно ескалираше, формацията на сегашния премиер изглежда стабилна и непоклатима.

Още по-важен, и в крайна сметка решаващ за краха на управлението на СДС през 1992 година, беше почти изравненият баланс на силите в XXXVI Обикновено народно събрание. Демократичните сили имаха 110 мандата, БСП - 106, а със своите 24 депутата ДПС за пръв път усети огромната сила, която щеше да бъде съсредоточена в ръцете на балансьора между двата политически гиганта в следващите години.

Сега единствените изявени противници на управлението на Бойко Борисов са БСП и ДПС, съответно с 40 и 37 депутатски места. ГЕРБ пък има 117 мандата, като простата математика показва, че управляващата партия се нуждае само от 4 вота извън своите редици, за да спечели необходимите 50%+1 глас. Така че едва ли има човек, който се съмнява, че вотът на доверие през 2011-а, за разлика от този през 1992-а, е чиста формалност.

От този извод следва и несъстоятелността на едно пикантно твърдение, покълнало, разлистило се и цъфнало заедно с новината за намеренията на Бойко Борисов да "препита" парламента дали все още го обича и му се доверява. А именно това, че Волен Сидеров ще изтъргува безрезервната си (до момента) подкрепа към кабинета скъпо и ще се превърне в следващия Ахмед Доган, който ще може да извива ръцете на коалиционните си партньори. Това няма как да стане. Дори и да иска да го направи (едва ли някой знае какво точно се върти в главата на лидера на "Атака"), той не може да балансира между ГЕРБ и опонентите му, защото, макар и да няма пълно мнозинство в XLI Обикновено народно събрание, формацията на Бойко на практика не среща никаква конкуренция поради раздробеността на останалите политически сили.

Така че каквито и да са подбудите на господин Сидеров, имаме основание да му вярваме, че не се опитва да изкопчи облаги за себе си. Поне в краткосрочен план.

На фона на тези разсъждения още по-нелепи и предизвикващи недоумение са твърденията на независимия депутат, избран от квотата на РЗС, Емил Василев, който вчера хвърли "бомбата", че негови приятели от редиците на ГЕРБ го информирали, че Бойко Борисов заповядал на подчинените си да купуват гласовете на представители на Синята коалиция (!?) и БСП (!!!???) за суми от порядъка на 150 - 200 000 лева. Изказаната теза изглежда толкова правдоподобна, колкото и оплакванията на Волен Сидеров отпреди няколко години, когато той обвиняваше студент и немощния му дядо, че са го засичали с колата си и са го нападнали на магистрала "Тракия".

Бойко Борисов ще спечели вота на доверие. И ще получи така желаните няколко мига спокойствие. И друго обаче е сигурно. Хората, които гласуваха за него преди малко повече от година и половина (а още повече тези, които не го направиха), няма да забравят нито СРС-тата, нито Бирата, нито шумните полицейски акции в домовете на хора с недоказана или направо несъществуваща вина.

И ако не си проличи волята за моментална промяна, ако се налага и с цената на оставки, нито магистрали, нито южни дъги и надлези ще спрат постоянната загуба на подкрепа за ГЕРБ. Докато на следващите парламентарни избори българският по отколешен свой навик не потърси поредния месия, който да го изведе до Райската градина...