Как живеят героите на България?

Всички помним трагедията преди година и половина, когато на магистрала "Тракия" се преобърна и запали автобус, с който пътуваха пътници от Бургас за София.

Девет от общо 26-та пътника загиват, а оцелелите никога няма да забравят ужаса от преживяното, тъй като са останали трайни и непоправими щети по тях.

Преди медицинските екипи да пристигнат на помощ на пътниците се притече 29-годишният Стефан Стойчев, който съвсем сам със собствения си пожарогасител се втурна да вади обгорелите тела на хората от автобуса.

След тази своя постъпка Стефан Стойчев стана публично известен, получи много признания и награди и дори стана носител на приза мъж на 2011 г.

Героизма на Стефан му помогна да си намери работа в община Стара Загора и да бъде приет без изпит във Варненския свободен университет.

Майката на Стефан сподели пред bTV, че винаги с баща му са се старали да го възпитават по този начин - да бъде добър човек и да помага на хората, но чак такава постъпка от него не са очаквали.

"Първото нещо, което си помислих като майка е, че добре че е жив и здрав. Всичко останало дойде впоследствие.”, спомни си тя.

Година и половина по-късно Стефан Стойчев остава без работата, защото приходите му били много по-малко от разходите.

Съпругата на Стойчев разказа, че за 22 работни дни мъжът й е взимал по 20 лева на ден, което прави 440 лв месечна заплата и като се приспаднат осигуровките остават по 320 лева.

"Те само за него не стигат, а аз съм безработна и имаме дете. Разходите са по-големи от приходите в общината и затова така преценихме", коментира съпругата Мария.

Въпреки не лекия живот на семейство Стойчеви, те продължават да се интересуват от състоянието на пострадалите в изгорелия автобус и да се притесняват за тях.

Стефан си спомня, че една от пострадалите е с 11 операции на главата, друг пострадал е обезобразен и вече е 60% инвалид. Лявата му ръка не функционира, а той е заварчик, идвайки към София с автобуса е искал да се включи в изграждането на софийското метро, защото пенсията му е 115 лева, възмути се мъжът на 2011 г.

Освен спомените, и наградите напомнят на Стефан за добрината, която е извършил спасявайки толкова много хора, рискувайки своя собствен живот.

Героят си спомня, че след като е спечелил приза мъж на годината през 2011 г.е имало доста подмятания, които омаловажават храбростта му в стил "какво от това, че е спасил човешки животи".

Перспективата пред Стефан и семейството му за следващата година е много добра. Героят и съпругата му планират да се пренесат във Варна, където имат ведомствено жилище, предложения за работа и следване във варненския свободен университет, където Стефан учи за пожарникар, а жена му за юрист.