Нашето дело е право. Да живее Свободата!

"Най-сетне многоочакваният ден за разправа с вековния ни душманин дойде вече. Кръвта на нашите невинно загинали братя от турската тирания вика високо за отплата. (...) Упорствайте, братя, в борбата. Само в упорита и дълготрайна борба е спасението. Нека Бог благослови правото ни дело и деня на въстанието. Долу Турция! Долу тиранията! Смърт на душманите. Да живее Народа! Да живее Свободата!" - из Прокламация за началото на въстанието в Битолския революционен окръг

Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, вдъхновено и организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи, целящи обединение на българите в една държава. 

На 15 юли 1903 г. главният щаб на Битолския революционен окръг изпраща прокламация за обявяване на въстание за освобождаването на Македония и Одринско от османска власт. Въпреки че възванието е адресирано до всички жители на двете области, то е написано на български – езика на преобладаващото население в тях. Целта на въстаниците била извоюване на автономия за двете области, която впоследствие да даде възможност за обединяването им с България.

"Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището "прямо присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би магла по-лесно да се съедини с България", казва първият председател на ВМОРО д-р Христо Татарчев.

"Ние сме българи и винаги работим и ще работим за обединението на българския народ. Мислихме да създадем организация по образеца на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Левски, Ботев, Бенковски и др.", казва един от основателите на ВМОРО Даме Груев.

Решението за въоръжено въстание в Македония и Одринско е взето на конгреса на ВМОРО в Солун. В началото на януари 1903 г. в известната българска гимназия там се събира Централният комитет на организацията, начело с Иван Гарванов и 12 представители на отделните райони – Цариград, Одрин, Сяр (дн. Серес), Кукуш, Солун, Гевгели, Воден, Велес, Скопие, Струмица, Битоля и Радовиш. Те решават през лятото на настъпващата 1903 г. да бъде обявено повсеместно въстание в Македония и Одринско.

Според решението на Конгреса няколко месеца по-късно всеки революционен окръг трябвало да проведе свои окръжни конгреси, но които да се обсъдят конкретните действия на въстанието. Два конгреса се оказват исторически.

Представителите на Битолския революционен окръг се събират в родното село на Даме Груев – Смилево, и решават въстанието в Македония да бъде обявено на Илинден – 2 август нов стил (20 юли стар стил). Конгресът на Одринския революционен окръг се провежда в местността Петрова нива, Малкотърновско, и решава въстанието в Тракия да избухне на Преображение – 19 август нов стил (6 август стар стил).

На 2 август 1903 г. селският свещеник на битолското село Смилево освещава знамето на Битолския революционен окръг. Над 200 въоръжени мъже нападат местния турски гарнизон. Започва въстанието за освобождението на Македония. През нощта на 2 август въстават и останалите околии на Битолския революционен окръг – Крушевско, Демирхисарско, Преспанско, Охридско, Костурско, Прилепско и Кичевско. В един от въстаническите центрове – Крушево, е установено смесено управление на местното население, включващо българи и власи, известно в историята като Крушевската република.

Не по-малко героична е и борбата в Странжда, където въстават Малкотърновско, Бунархисарско и Лозенградско. Навсякъде ВМОРО отправя апели към въстанието да се присъединят и другите народности – гърци, власи, турци, за да се борят заедно срещу властта на султана. Обект на специална закрила е мирното мюсюлманско население. Но въпреки това в Илинденско-Преображенското въстание участват само българи.

В началото на септември пламъкът на въстанието започнал постепенно да гасне. Настъпващите турски войски и башибозук избивали българите и опожарявали селищата им. Въстаналите в Македония и Одринско не можели да продължат борбата със свои сили и се обърнали към правителството в София.

България обаче са оказала неподготвена да изпрати свои войски в Македония и Одринско. Имало опасност страната да попадне в международна изолация и да бъде заплашена от война с всичките си съседи, ако окаже помощ на своето население в двете области. Единственото, което можела да направи майката родина, било да даде подслон на бежанците. Над 30 хил. македонски и тракийски българи напуснали родните си места и потърсили спасение в Княжество България.

Изразена в цифри тъжната равносметка от Илинденско-Преображенската епопея е следната: опожарени са 201 български селища с 12 хил. къщи. Избити са около 1000 въстаници и близо 4700 българи мирно население.

С цената на много жертви епопеята от 1903 г. остава в нашата история като най-високия връх в борбите на македонските и тракийските българи за свобода.