Ограничават броя на подизпълнителите при обществени поръчки

Промени в структурата на законодателството, в общите правила за възлагане на договори за обществени поръчки, намаляване броя на подзаконовите актове, облекчаване и опростяване на реда за възлагане и отпадане на обнародването в "Държавен вестник” на обявленията за откриване на обществени поръчки.

Това е заложено в концепцията за промени в законодателството по обществени поръчки през 2011 г., съобщиха от пресслужбата на министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.

В Министерския съвет днес пък ще се проведе дискусия, свързана с проекта на Закона за изпълнение и допълнение на Закона за обществените пореъчки (ЗОП), който все още подлежи на междуведомствено съгласуване.

Очаква се проектът да бъде разгледан на редовно заседание на правителството през втората половина на май 2011 г. До настоящия момент, на база получени становища от държавни институции, както и социално - икономически партньори, в текста се правят сериозни изменения, посочват от пресслужбата на министъра на еврофондовете.

В концепцията на Томислав Дончев като приоритет е изведено задължението на България да въведе в срок до 21 август 2011 г. изискванията на Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г., която урежда възлагането на поръчки в областта на отбраната и сигурността.
Тя ще бъде въведена като самостоятелно обусловена част от ЗОП, се посочва в концепцията.

Отпадането на публикацията в "Държавен вестник" според концепцията ще спести бюджетни средства, както и дублирането на информация, подлежаща на публикуване. Ще остане задължително обаче публикуването на обявленията в Регистъра на обществените поръчки към ресорната агенция.

Предвидено е и опростяване на правилата за възлагане на поръчки на ниска стойност чрез т. нар. "три оферти” при спазване принципите за публичност и прозрачност. Централният орган за обществени поръчки (ЦООП) пък ще може да придобива за своя сметка стоките или услугите и след това да ги предоставя на съответните възложители, да провежда процедури и сключва договори от името и за сметка на съответните възложители, както и да сключва рамкови споразумения от свое име, конкретните договори по които да се възлагат от възложителите.

Предвидено е още да се ограничи дела на участие на подизпълнители в една оферта до определен процент, да се ограничи възможността на едно лице да участва като подизпълнител в офертите на различни участници в рамките на една обществена поръчка, когато в тези оферти неговият дял е повече от 50 на сто от поръчката, да се въведе забрана за участие в процедура на лица, които са участвали в подготовката на документация, да се разширят възможностите на хората с увреждания за участие в обществени поръчки и други.

Представители на бизнеса възроптаха срещу кратките срокове, в които трябва да прегледат измененията. Конфедерацията на работодателите в България поиска поне месец отлагане на влизането в пленарна зала на предстоящите промени в Закона за обществените поръчки още в края на миналата седмица.

Според Иван Бойков, изпълнителен директор на Българската строителна камара, законът е бил "обсъден" смущаващо бързо с цел възможно най-скоро да влезе в парламента, като са защитени интересите на правителството и общините, но за бизнеса почти няма да има промени.

Според позиция на Българската стопанска камара (БСК) пък предложеният проект за изменение и допълнение на ЗОП събира в един закон нормативната уредба, касаеща както големите, така и малките обществени поръчки, и поръчките, свързани с усвояването на средствата от ЕС.

Това е правилна стъпка само при положение, че се преустанови досегашната практика на чести промени, които, ако продължат, задължително ще трябва да минават през одобрението на парламента. Според организацията обаче промените не решават основните слабости в ЗОП – недостатъчната прозрачност, възможности за корупционни практики и ниска ефективност на публичните разходи.

От БСК предлагат да се забрани участието на свързани с възложителя изпълнители с цел избягване конфликти на интереси, да се ограничи възможността за промяна на договорите, да се засили контролът от страна на Агенцията за обществени поръчки (АОП), както и провеждането на процедурите да се изведе извън възложителя в експертно звено към Министерския съвет и експерти от браншовите организации да участват при разработването на техническите задания и обявленията.