Политикът е „телохранител“ на информация в българските медии

Днес, 17-ти октомври, във Френския институт Асоциацията на европейските журналисти представи доклада "Да бъдеш журналист: състояние на професията", изготвен в партньорство с фондация "Медийна демокрация".

През май-юни 2017 година рекордния брой от 200 журналисти взимат участие в анкетата на Асоциацията. Тя дава обща картина на медийната среда в България, условията на работа, проблемни области като вътрешен и външен натиск на медиите, автоцензурата. По статистическата обработка на данните работи "Алфа рисърч".

Отделно, данни за изследването са направени в периода февруари-юли 2017 година, на база на интервюта с 30 журналисти от всички видове медии и населени места в страната, споделящи разнообразен трудов опит.

От фондацията коментират, че всяко следващо поколение журналисти започва да пише правилата на професията наново и това води до липса на солидарност и усещане за общност в гилдията. Друг основен проблем е автоцензурата, която се превръща в хронично заболяване и все по-малко журналисти искат да се отличават.

Данни на анкетата на АЕЖ показват, че през тази година се наблюдава повишаване на тревогата в общото усещане за несвобода сред българските журналисти. В допитването 42,4% от журналистите оценяват свободата на словото в България като "лоша", 27,8% дават оценка "много лоша", "задоволителна" – 25,3%, а "добра" – 4,5%. Спрямо изследването на АЕЖ-България от 2015 г., тази година общата оценка за свободата на словото е с негативна промяна.

Според данните двама от всеки трима от участниците заявяват, че знаят за случаи на оказан натиск върху техен колега. А 92 % вярват, че намесата в работата на журналистите е често срещано явление.

Сред формите на натиск върху журналистическата работа на преден план излизат разпространението на клевети, посочено от над 41 процента от респондентите, изнудването (35.9 процента) и съдебното преследване (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 процента от журналистите, включили се в анкетата, се нарежда до физическите заплахи, на които са били обект 13.1 процента от анкетираните.

Заместник председателя на АЕЖ, Мария Черешева коментира, че за първа година питат журналистите как им се отразява натиска върху личния живот. Една четвърт от отговорилите смятат, че това влияе на здравето и психиката им. Според останалите това води до загуба на интерес към професията.

Класификацията на страха започва от заплаха или директно уволнение, преминава през "икономически санкции", данъчни проверки, икономически глоби и спиране на реклами, до кражби и злоумишлени вреди на личните автомобили.

Тенденция е и честата смяна на работното място, породено от нестабилността на медийния пазар. Това засилва професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата.