Помните ли доматите от градината на баба?

Българските агроучени усилено работят за възвръщане на родните сортове зеленчуци на пазара, характерни с уникалния си вкус.

Това съобщи днес директорът на Института по зеленчукови култури (ИЗК) в Пловдив проф. Стойка Машева.

Тя посочи, че спадът в производството пред последните години се дължи на редица негативни фактори. Основните причини са намаляването на обработваемата земя с 3,1 млн. дка. и недостатъчната ресурсна осигуреност в сектора.

Преобладават дребните стопанства - близо 70 % от земеделските производители отглеждат продукцията си на площи под 10 дка. Наблюдава се ниска инвестиционна активност и недостатъчна финансова подкрепа. Това ограничава усвояемостта на договорените с ЕС субсидии. Само 6,7 % са специализираните стопанства, отглеждащи зеленчуци.

Те трудно се адаптират към пазара, поради ниската партидност на продукцията и невъзможност да отговорят на маркетинговите стандарти за качество.

От друга страна у нас има малко на брой големи преработвателни предприятия, които работят основно с евтини вносни концентрати.

Сектор «зеленчукопроизводство» формира около 15% от общата селскостопанска продукция, с което страната ни се нарежда на 13-то място в Европа по обем производство, каза проф. Машева. С най-голямо икономическо значение са доматите (24%), пиперът (14%) и краставиците (13%). В момента площите със зеленчуци заемат около 2,2-2,4% от използваемите земеделски площи. Стойността на брутната продукция в сектора е динамична и силно варира през годините.

По-голяма част от българските зеленчуци се реализират на вътрешния пазар, съобщи проф. Машева. За търговската мрежа се разпределят около 60-70 % от доматите, между 50 % до 70 % от сладкия пипер, над 80 % от главестото зеле и около 70-80 % от краставиците. Подобрява се и експортната ориентираност на преработената продукция, от която над 1/3 отива зад пределите на страната.

Наблюдава се тенденция за увеличаване на биологично произведените оранжерийни зеленчуци - главно домати и краставици. От тях около 90% се реализират на европейските пазари, а останалите 10% остават за вътрешно потребление, поясни проф. Машева.

През последните години в ИЗК са създадени и регистрирани 10 нови сорта домати - "Пловдивска каротина", "Пауталия", "Ники F1", "Аля", "Йона F1", "БГ Деа F1", "Дивна F1", "Олимп F1", "Водолей F1" и "Копнеж F1". Усилията на учените са насочени към създаване на качествено нова генплазама.

Целта е да се възроди традиционният български вкус и същевременно да му се придаде качествено нов облик. Продукцията е с по-висока устойчивост при съхраняване и транспортиране. Новите сортове са високодобивни, като част от тях са за преработка, а останалите - едроплодни - са подходящи за свежа консумация и преработка.

Създадените през последните години сортове пипер са "Куртовска капия 1" от типа капия, "Ясен F1" и "Милкана F1" от тип конусовидни, "Калоян" от групата на широките пипери, "ИЗК Деликатес" от тип роговидни, а от пиперите за мелене - "ИЗК Рубин" и "ИЗК Калин". Последният е с шоколадово кафяви плодове. И двата сорта са с високо съдържание на общи багрила и сухо вещество.

В института са разработени четири нови сорта краставици. Три от тях са от типа дългоплодни - "Киара F1", "Вихра F1", "Мина F1", и един е от типа корнишони - "Мерсия F1". При зелевите култури селекционерите са създали един сорт главесто зеле - "Пълдинер" и първото българско броколи - "Искра". Шест са новите сертифицирани сорта бобови култури. Три от тях са градински фасул - "Тракийски", "Пагане" и "Тангра", и три грах - "Пулпудева", "Искър", "Марси", допълни още проф. Машева.