Прабългарите са чествали голям празник на този ден

За българите празниците вече започнаха, тъй като според прабългарския календар новата година настъпва в деня след 22 декември.

Прабългарският календар календар е един от най-точните в света. Единственият източник (документ), от който се черпи информация за хипотетична календарна система на прабългарите, е "Именникът на българските владетели".

В този кратък текст, намерен в Русия, има 12 двойки думи на непознат език, които очевидно изразяват календарни понятия. За свързването на тези понятия с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития. Приема се, че календарът е "прабългарски" защото в текста са записани имената на владетели със сигурен прабългарски произход.

Според предложените описания календарът се състои от 12 месеца с фиксиран брой дни (8 месеца по 30 дни и 4 по 31) и два допълнителни дни извън месец или седмица: Игнажден или Еднажден (22 декември), който се е смятал за първия ден в годината и Еньовден (22 юни), който се добавя само във високосни години.

Високосните години, приблизително една на всеки четири, се определят по няколко сложни цикъла. Според някои изследователи всяка година датите се падат в същия ден от седмицата (двата допълнителни дни са извън месец или седмица).

Древнобългарската календарна система се състои от 2 инструмента – оригинален годишен календар и 12-годишен циклов календар, които фиксират абстрактно върху черупка на костенурка движението на съзвездия, оприличени на животни в бита.