В полите на планината Риф, в североизточната част на Мароко, има едно малко село, наречено Зерадун. Там жените добиват сол по стара технология, която не е променяна от 200 години, разказват от Slow Food.
Традицията, оцеляла през вековете, предвижда употребата на малки басейни, в които след прилива се задържа морска вода. Липсва каквато и да било механизация и не се добавят химически вещества. Съоръженията дават поминък на малко семейства.
Техниката е колкото проста, толкова и ефективна, коментират от Slow Food. Но отнема доста време – морската вода трябва да се изпари. Лугата се събират в специални съдове, промива се отново с морска вода и се суши отново, за да бъде получена качествена сол. Единствената модернизация е помпата, която довежда морска вода за промиване на лугата. Преди 200 години хората са носели водата на ръка.
Днес с помощта на добавени етерични масла хората произвеждат и различни козметични продукти като соли за баня.
Според експертите обаче това традиционно производство само помага за изхранването на населението, но и защитава крехката екосистема на Африка.
Производството на сол трае около 3-4 месеца годишно. Стартира в средата на май и продължава докато на небето има силно слънце.
Освен това добитата сол е с много високо качество и вкус. В същото време силната конкуренция на по-модерното производство ограничава силно възможността на тези стари производители да продават своята сол.