ГМО и индустриализация - най-големите проблеми пред натуралната храна

В последно време темата за това, какво всъщност консумираме като хранителни продукти, се превръща в горещ въпрос, който се разисква както от неправителствени организации, така и на държавно ниво. Позиция за това как обществото трябва да защитава т.нар. хранителен суверенитет беше изложена от Коалиция "България свободна от ГМО" по време на пресконференция в БТА днес (26.08.11).

По време на европейска среща на неправителствени и граждански организации за хранителен (продоволствен) суверенитет "Ниелени 2011", която се проведе наскоро и с участието на български представители, бяха очертани основните проблеми пред хранителната и селскостопанската система на Стария континент и в света като цяло.

Основен проблем се явяват генномодифицираните организми (ГМО). България има най-стриктното законодателство по отношение на ГМО в Европейския съюз. В Европа само Турция има по-стриктно законодателство, тъй като там се предвижда затвор за отглеждане на ГМО. Контролът по изпълнение на разпоредбите у нас обаче е нулев, казва Борис Сандов, член на Българска асоциация "Биопродукти".

Като пример за твърдението си той даде скорошен свой опит с Изпълнителната агенция по околна среда. Едва през тази пролет са излезли резултатите от взети проби от различни насаждения за наличие на ГМО у нас, но официално оповестяване на резултатите още няма, тъй като "не е открито нищо", казват от агенцията според Сандов.

Борис Сандов сподели, че лично той се притеснява дали в България няма площи с ГМО. В Унгария неправителствена организация е открила, че на площ от 5 хил. хектара с царевица е имало замърсяване с ГМО култура – у нас също може да се случи.

Според Илия Цонев, производител и експерт по пчеларство, в законодателството на ЕС има доста вратички по отношение на ГМО. За пример той даде липсата на изискване да се информират гражданите, че селскостопанските животни се хранят с ГМО. Съответно нито един производител не отбелязва, че мляко, сирене, кашкавал и т.н. са произведени от животни, които са хранени с ГМО.

Колко опасен за човека може да се окаже този факт обясни Марияна Христова, един от организаторите на дискусията за хранителния суверенитет. Тя цитира изследване в Канада, което е направено след приемането на закона за ГМО у нас. В изследването са взели участие 39 бременни жени – в плода на 37 от тях са открити следи от растителни токсини, характерни за ГМО. Това ясно показва, че плацентата не може да филтрира тези опасни вещества, казва Христова.

Опасен аспект на ГМО е и стерилитетът, твърди Илия Цонев. Той обясни, че семената за ГМО реално се правят от някоя компания, а не са природни продукти и след това семената на културата, която израства от ГМО, не могат да се използват за разсад. При лабораторни опити в Швейцария е установено, че второто поколение от хранени с ГМО мишки става стерилно – каква е гаранцията, че това не може да се случи и при хората?

Друг от основните проблеми, според неправителствени организации в цяла Европа, е окрупняването и индустриализирането на селското стопанство и търговията с храни, твърди Марияна Христова.

В резултат на окрупняването на земи в цяла Европа, което от своя страна е в резултат на изграждането на дистрибуционна мрежа за доставка на селскостопански вериги, която се сведе до огромни вериги-посредници, се получава едно унифициране и изкривяване на типа на хранене и на храните като цяло. Селскостопанските производители в Европа губят интерес да развиват дейност и се отказват, защото срещат огромни трудности с пласмента на стоката си. Малкият и среден бизнес страда поради твърде слабата връзка между производители и потребители.

Липсата на работа води и до друг проблем – миграцията на човешки кадри и на стоки. Цялата миграция създава големи проблеми в Европа, защото индустриалното производство овладява пазара. В политиката на ЕС развитието на това производство е заложено – това води до изчезване на уникални марки храни.

Моделът на интензивното земеделие обаче вече достига до пределните си граници на производство, казва Илия Цонев. Производството и пласментът на селскостопански продукти от големи компании достигат до такива количества, че е трудно да се проследи произхода им, особено при все по-засилващия се глобализъм и премахването на границите пред търговията. За пример докъде са стигнали нещата, Илия Цонев даде САЩ – по официални данни на американското министерство на земеделието в САЩ се внасят 300 млн. тона храни годишно, но само върху 2% от този внос реално се оказва контрол.

Пример за проблема миграция като човешки кадри е Румъния. Там например няма хора, които да работят на полето и да събират продукция, сподели още Христова, визирайки данни, предоставени по време на форума "Ниелени 2011". В България типичен пример за проблем с миграцията на стоки е вносът на домати от Йордания, а нашите се изнасят за Европа. У нас има най-много супермаркети, представители на чужди компании, които се явяват посредник във веригата производител – клиент. Голямата надценка, която тези търговски вериги слагат, води до изтичане на капитали в чужбина, защото собствениците на най-известните търговски вериги у нас са чужди компании.

В света се произвеждат 20% повече калории от необходимите за изхранване на населението на Земята, но 1 млрд. души гладуват. Приблизително 1 млрд. пък страдат от затлъстяване – налице е лошо разпределение по хранителната система. Затова и на 16 октомври, по време на конференция на ООН в Рим, ще се обсъди възможността да бъде създаден специфичен панел към ООН, който да отговаря за хранителния (продоволствения) суверенитет – така, както беше създаден Панел по климатичните промени.