2 милиона българи нямат здравни осигуровки

2 млн. са неосигурените българи. 1 млн. от тях работят и живеят в чужбина. От останалите около 400 000 са социално слаби, близо 250 000 не желаят да внасят здравни вноски и лежат на бюджетите на лечебните заведения. Това заяви здравният министър Таня Андреева пред Нова телевизия. Според нея криминализирането на неплащане на здравни вноски е екзотична идея.

Тя обясни, че събирането на вноските не е в компетенцията на министерството, то можело само да върне доверието на хората в болниците.

Андреева посочи, че дълговете на болниците са нараснали 3 пъти за последните 4 години, като това важи както за просрочените, като и за текущите задължения.

Тя посочи, че по време на последните разговори всички, включително и съсловието, са се обединили около изготвянето на ясно разписани критерии, които задължително да се проверява дали отговарят на действителността, за подписване на договори с болницата. Министърът заяви, че през последните няколко години са открити 100 частни болници, които също чакат финансиране от касата.

Андреева обясни, че лечебни заведения няма да се закриват на случаен принцип, а ще има критерии, на които те трябва да отговарят.

"Най-работещите болници са най-задлъжнелите. Парите да следват пациента, независимо по какъв начин, и да отиват там, където той получава качествена услуга", заяви министърът.

Относно фалиралата болница в Девин Андреева заяви, че е изготвена методика, по която лечебното заведение ще получава държавна субсидия.

Министърът заяви още, че екипът ѝ е почти готов с методиката за спешната помощ. Една от насоките в документа е възможността за лекарите, работещи в спешни центрове, да могат да специализират.

В момента се разписват и програмите за електронно здравеопазване, като се очаква следващата година да започне да се разработва. Въвеждането по принцип отнема около 10-15 години, обясни министърът.