70% от българите пишат "мн. добър" на здравното си състояние

Всеки трети гражданин на Европейския съюз има проблеми със здравето. С увеличаване на възрастта, възприемането на здравния статус се приема по-често отрицателно. Неравнопоставеността в здравния статус се определя и от разликата в доходите на европейците, като безработните страдат по-често от здравословни проблеми. Това изводите от последното проучване на Евростат, цитирано от БТА.  

Според европейската статистика най-разпространената причина за смъртност сред мъжете и жените в ЕС са проблемите със сърцето: на 100 хиляди души население - средно 338 мъже и 188 жени в ЕС умират от болести на сърцето. У нас тези цифри са - 413 мъже и 232 жени на 100 хиляди население умират от проблеми 

със сърцето.

Най-много от болести на сърцето страдат мъжете в Хърватия (588 на 100 хиляди), Ирландия (579), Словакия (560) и др. При жените смъртността от болести на сърцето е най-висока в Малта (455 на 100 хиляди), Румъния (412) и Словакия (300). 

Мъжете в ЕС оценяват като цяло здравето си по-добре, отколкото жените във всички страни на ЕС. Близо 70 на сто от анкетираните мъже в ЕС самооценяват здравето си като добро или много добро, докато подобна положителна оценка дават 65 на сто от дамите в ЕС.

Най-значителен процент на доволните от здравето като цяло е отчетен в Ирландия (84 на сто), Швейцария и Швеция (по 80 на сто). Най-ниска самооценка на здравето си имат в Латвия (47 на сто), Литва (46 на сто) и Хърватия (45 на сто).

В България 72 на сто от мъжете и 63 на сто от жените имат добра оценка за здравето си, а недоволни от здравния си статус са 14 на сто от българките и 10 на сто от българите. Общо 70 на сто от българите имат добра оценка за здравето си, 20 на сто - задоволителна, и 10 на сто - лоша или много лоша оценка.

Анализът отчита освен това и връзката между самооценката на здравето и образователния статус: у нас 40 на 

сто от оценяващите здравето си като добро са с ниска степен на образование, 60 на сто - са с горна степен на средното образование и над 80 на сто - с висше образование. Средно за ЕС - 55 на сто от хората с ниско образование се определят с добро здраве, 70 на сто от населението със средно образование си поставят също добра самооценка на здравето, а 80 на сто от висшистите - също дават положителен знак за здравния си статус.

Подобно е и съотношението между нивото на доходите и здравната самооценка: у нас само 40 на сто от хората с ниски доходи оценяват здравето си като добро, 60 на сто от хората със средни доходи са доволни от здравето си и над 80 на сто от хората с високи доходи дават добра самооценка на здравето си. За ЕС - средно 60 на сто от хората с ниски доходи възприемат добре здравословния си статус, за хората със средни доходи този процент е 67 и за хората с високи доходи - над 78 на сто.

Безработните също споделят по-продължителни здравословни проблеми, отколкото заетите лица – приблизително всеки трети безработен европеец има повече здравословни проблеми, докато с негативен здравен статус е всеки пети европеец.