Безумие! Над 48% от пациентите у нас си доплащат!

"Ваксинирането е важно, защото рискът от боледуване от делта вируса - от тъй наречения "индийски” вариант, намалява с 88%. Повече от 3/4 намалява вероятността за заразяване и боледуване, така че не бих казал, че ваксините не работят. Ваксинирането е важно именно за да се подготвим за есента, когато се очаква нов пик. Делта вирусът вече е в България, затова трябва да се ваксинираме", заяви д-р Александър Симидчиев.

Началникът на отделение по Функционална диагностика в Централната клинична болница при Медицинския институт на МВР в София допълни, че няма нужда да се страхуваме.

"Имаме нужда да правим точно толкова, колкото е необходимо. Надявам се, че това, което от "Демократична България” предложихме и в миналия парламент, ще може да бъде прокарано в началото на този парламент - да имаме ясен план, с разписани критерии кога включваме, кога изключваме определените мерки и тези неща, на базата на опита, който вече имаме над година и половина, да бъдат достатъчно прецизни. Целта е да може предвидимо, с ясна комуникация към хората да правим това, което е необходимо, минимално необходимо, за да може да нямаме голямо разпространение на инфекцията", каза още медикът.

"Приоритетите са да има ясни правила, да има предвидимост, да имаме информация от всяко едно нещо, което се прави обратно, за да може това да бъде използвано за по-доброто управление на здравеопазването. Това, на практика, се превежда в думичките, които за много хора значат относително малко. Дигитализацията е една такава думичка. Това значи всеки един процес в здравеопазването да може да бъде мониториран и да се знае, че всяка една стотинка, която влиза в здравеопазването, отива там, където трябва, за да може да генерира максимално количество здраве.

Сред трите ключови приоритета на "Демократична България” са детското и майчиното здравеопазване, както и профилактиката и превенцията. Когато ние наливаме огромни средства единствено и само във вече нарушено здраве, ние на практика не правим здравеопазване, ние правим болелечение.

За да опазваме здравето, трябва да имаме много повече фокус върху здравето на здравите и то да бъде съхранено максимално дълго време. По този начин като цяло, разходите в здравеопазването ще паднат, а пък хората ще бъдат много по-здрави и ще могат да извършват всяка една дейност, която те желаят да правят", каза още специалистът по белодробни болести, вътрешни болести и здравен мениджмънт..

"В краткосрочен план това е чрез дигитализацията да може да се спрат т.нар. течове и злоупотребите вътре в здравната система. Когато можем добре да виждаме от реалната здравна ситуация какво се случва и къде отиват повече средства – дали те вършат максимално количество работа, това ще подобри в краткосрочен план доста бързо системата. Всъщност, причината да не се е въвела толкова дълго време дигитализацията, е в интереси вътре в системата, които не искат тя да се осветли. Ние искаме осветляване и ясни критерии, по които да се управлява тази система", заяви Симидчиев.

"Не по-малко от 20% от средствата отиват в не най-смислените неща, които може да се правят. Ако можем да подобрим това поне с една пета, драматично ще подобрим здравеопазването. Ние нямаме данни колко от парите отиват не по направление. Това е проблем. Трябва да можем да знаем за всяко едно нещо какво се случва и защо се случва. Това се описва много добре с новите технологии. Ако те се въведат правилно, където трябва, не само че няма да увеличат натоварването към работещите в системата, но ще го намалят, защото няма да има дублиране на много дейности, каквото наблюдаваме в момента", допълни пред "24 часа" лекарят.

"10 милиарда се вливат в здравеопазването... Малко над 50% са публични средства през Националната здравноосигурителна каса. Другите са това, което се нарича вадени от джоба директно, т.е. доплащане от хората. Това е изключително висок процент, какъвто няма никъде другаде в Европа. Обикновено в Европа доплащането от пациенти е не повече от 15%, при нас е над 48%. Така че това е нещо, което трябва абсолютно бързо да се промени, но единственият начин то да се промени при съхранение на здравеопазването е да можем да проследяваме какво се случва със средствата чрез мерки - обявяване на ясни правила и след това проследяване дали тези правила се спазват с всички модерни средства на технологиите", сподели д-р Александър Симидчиев.

"Има правила, има закони, но те не се спазват, защото не може да бъдат мониторирани. Когато не може да се види дали нещо се спазва, или не, то на практика може да не се спазва. Това е все едно на един селски път да има ограничение 30 километра в час, обаче там да няма катаджии. Същото е в здравеопазването", каза още той.

"Не можем да сложим университетски болници във всяко едно малко село, но това, което можем да направим, е да има така функционираща здравна система, че човек в рамките на по-малко от един час да стигне до най-адекватната здравна помощ, която може да получи. Това значи да имаме система за спешна помощ, която позволява максимално бързо да стигнат медиците до съответния пациент, който има нужда, и след това, ако е необходимо, той да бъде транспортиран. Включително и в последния парламент отворихме темата за хеликоптерите в спешната помощ. Изглежда малко отвлечено, но въобще не е, защото спешната здравна помощ задължително трябва да бъде от момента на възникване на спешността до нейното окончателно разрешаване, да бъде една обща система", заяви д-р Симидчиев.

"Дали ще има кой да ни лекува след 15 години? Това е много труден и неприятен въпрос, защото досега мотивацията на хората, работещи в здравеопазването - както лекарите, така и здравните специалисти, беше доста ниска. Първо, заплащането е ниско. Второ, кариерното развитие е доста блуждаещо и неструктурирано.

В "Демократична България” имаме в програмата специално обърнато внимание как да бъде подредена системата, така че хората да бъдат мотивирани в много по-голяма степен и да имат интереса, да имат мотивацията да останат в България и да извършват най-доброто, което могат в нашата здравна система", сподели медикът.

"Темата за Националната детска болница е класически случай на липса на стратегическа визия за това какво може да се направи. Детската болница трябва да е на място, което да е еднакво лесно достъпно за всички българи в цялата страна, защото когато говорим за национална болница, тя обслужва всички от Шабла до Капитан Андреево и до Калотина. Цялата държава трябва да може лесно да стига дотам, което значи, че не може да е на задръстено място, не може да няма паркинг, няма как да е изградена на височина, защото децата изискват пространство около себе си, изискват зеленина. Това може да се направи на ново място с модулна система, такива проекти има, те могат да бъдат взети безплатно от хора, които вече са ги реализирали. Въпрос е на политическа воля и на настоятелност това да се случи по най-добрия възможен начин. За нас изграждането на модерна, отговаряща на световните стандарти, Национална педиатрична болница е приоритет", завърши д-р Александър Симидчиев.